Не вървя.

Не стоя на средата на пътя

в поза опорна, удобна

за чакане

(краката на ширината на раменете).

Спрях временно да съществувам

и се чувствам

добре.

- Здравей!

Чуваш ли Вятъра?

Виждаш ли Земята

под краката си?

Намокриха ли те

сълзите на Времето?

Видя ли цветовете на Дъгата

в зениците му,

широко отворени?

Забеляза ли клепките му,

нежни, почти прозрачни

като крилете на Водно конче?

Видя ли Всичкото?

Здравей.

Не съществувам.

И думите, които чуваш,

са само въздишките

на Нимфите,

изгубили следите

на Любимия

в

Твоя Роден Град.

Непознат на

Мушиците,

Таралежите

и Зайците.

Непознат на

Майката Земя.

Къде е

Твоето Родно Място?

Някой ражда ли там

още?

Но думите, които чуваш,

са кроткото бълнуване

на безнадеждно Влюбен,

Свит

и Срамежлив

Младеж.

Къде си ти?

Аз временно

не съществувам...

14.07.11.

http://www.youtube.com/watch?v=HaAI3jI7uCc&feature=share