14 июл. 2011 г., 16:40

Не съществувам

2K 0 0
1 мин за четене

Не вървя.

Не стоя на средата на пътя

в поза опорна, удобна

за чакане

(краката на ширината на раменете).

Спрях временно да съществувам

и се чувствам

добре.

- Здравей!

Чуваш ли Вятъра?

Виждаш ли Земята

под краката си?

Намокриха ли те

сълзите на Времето?

Видя ли цветовете на Дъгата

в зениците му,

широко отворени?

Забеляза ли клепките му,

нежни, почти прозрачни

като крилете на Водно конче?

Видя ли Всичкото?

Здравей.

Не съществувам.

И думите, които чуваш,

са само въздишките

на Нимфите,

изгубили следите

на Любимия

в

Твоя Роден Град.

Непознат на

Мушиците,

Таралежите

и Зайците.

Непознат на

Майката Земя.

Къде е

Твоето Родно Място?

Някой ражда ли там

още?

Но думите, които чуваш,

са кроткото бълнуване

на безнадеждно Влюбен,

Свит

и Срамежлив

Младеж.

Къде си ти?

 

Аз временно

не съществувам...

14.07.11.

 

http://www.youtube.com/watch?v=HaAI3jI7uCc&feature=share

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...