Не умирай, България!
Живея в България. Моята родина. Родена съм в България и животът ми - първата ми глътка въздух, първата ми крачка, четмото и писмото... са в България. Учили са ме да ценя въздуха, който вдишвам, да уважавам земята, по която стъпвам. Възпитавали са ме да обичам историята на моята родина.
Прочетох много, докато бях ученичка и студентка. Четох Ботев - не само поезията, но и цялата публицистика - запомних не само пламенния гняв на "Моята молитва" на поета, но и далновидния критически поглед на Ботев над съвременниците му и политиката на българските дипломати в неговото време... Прочетох и как е било в другите държави тогава... и след това. Времето, което ще опише Вазов след Освобождението - напомня ми времето, в което живея днес.
И питам се - няма ли училище за граждани? Където да ни учат как да се учим от грешките си, четейки историята. Как да имаме гражданския гняв на Ботев и обичта на Вазов към България... Питам се - как да бъдем отговорни, как, когато сбъркаме, да поправим грешката си. И да имаме достойнството да поемем вината, която сме понесли на плещите си, когато са ни поверили властта над цяла България.
И да започнем от малките неща. Например, да предотвратим стълпотворение по стълбите на "дискотеките "Индиго", а също много да внимаваме, когато шофираме нощем по острите завои на "реките Лим", а също с "мостовете до Бяла"... Или да предвидим резервен ключ в кушета на "бързите влакове София-Кардам"... Или да укрепваме добре "козирките на банките във Варна"... или, или... толкова малко се иска, за да бъдем отговорни. Както и да не си забравяме децата в гората във февруарския арктически студ и да не си оставяме голямата челяд, която безотговорно сме нароили в "домове Могилино", за да се червим после пред чуждите медии и да си слагаме главите в пясъка...
Кои сме ние, 130 години след Освобождението? Четейки Талев, четейки Димитър Димов и "Тютюн"... Героите на Талев в "Преспанските камбани", героите на "Тютюн"... Не умирай, България! Днес е твоят празник - 3-ти март!
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Плача...А толкова много стихове, разкази, есета и т.н. четох...Това ме разплака!Наистина е нужно малко...Истината винаги е в малките неща.Споменаването на всички тези трагедии наведнъж...Абзацът ме затрупа като лавина, толкова болка...Радвам се, че прочетох!Браво и на теб, че сподели мислите си с нас!
-
!!!
Браво, Нели! -
Много си пораснала! Усетих го, много истинско и красиво!
-
Браво!! Браво...
Много плам, много талант. Нещо такова търсех да прочета в този ден. -
Браво моето момиче!Млада си, но си по зряла от повечето на моите години.Поздравления за позицията ти.Честит празник!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
