Живея в България. Моята родина. Родена съм в България и животът ми - първата ми глътка въздух, първата ми крачка, четмото и писмото... са в България. Учили са ме да ценя въздуха, който вдишвам, да уважавам земята, по която стъпвам. Възпитавали са ме да обичам историята на моята родина.
Прочетох много, докато бях ученичка и студентка. Четох Ботев - не само поезията, но и цялата публицистика - запомних не само пламенния гняв на "Моята молитва" на поета, но и далновидния критически поглед на Ботев над съвременниците му и политиката на българските дипломати в неговото време... Прочетох и как е било в другите държави тогава... и след това. Времето, което ще опише Вазов след Освобождението - напомня ми времето, в което живея днес.
И питам се - няма ли училище за граждани? Където да ни учат как да се учим от грешките си, четейки историята. Как да имаме гражданския гняв на Ботев и обичта на Вазов към България... Питам се - как да бъдем отговорни, как, когато сбъркаме, да поправим грешката си. ...