27.03.2007 г., 20:34

Недоизказано на най-добрия ми приятел

4K 0 6
1 мин за четене

"... Скъса се... Сърцето ми е разкъсано на две. И никоя шевна машина не може да го зашие. И никой човек не е в състояние да го върне към живота. Само ти. Ти беше единствената ми надежда. Но... любовта е предателка. Измамница. А ти си нейното пълно олицетворение. Не, не на любовта. На измамата. Предаде ме. Остави ме сама. Презря ме и ми обърна гръб, като че ли не е човешко да обичаш! Забрави хубавите ни моменти и взaимната любов. Извърна глава по-студен и надменен отвсякога.
Сложи край на нашата приказка, когато тя вървеше добре. Вървеше към щастливия край. Но ти си намери друга принцеса и друг замък. Остави нашата приказка да пропадне в пропастта. Няма и следа от предишните ти чувства. Ти беше най-добрия ми приятел, но и най-големия враг..."
Е, това беше преди. Но знаеш ли, спомням си колко плаках тогава! Как исках да върна времето назад. Но вече не! Всичко свърши. Сега не искам любовта ти. Не искам да бъда твоята принцеса. И днес, когато стоя пред теб, искам само да ти кажа едно: Не ме презирай вече. Не ме отбягвай! Не ме вини, защото нямаш причина. След теб продължих да живея. Аз също те замених. Намерих си друг принц и друг замък. Но това сега не е важно. Виж, ти беше най-добрия ми приятел и искам да отанеш такъв до края. Завинаги. Не мога повече да гледам как ме отминаваш с високомерие. Не, не те обичам вече! Бъди спокоен. Любовта си отиде. Пуснах я на свобода. Защо щеше да ми е, ако не я споделям с теб?!? Сега само искам да бъдем както преди. Просто добри приятели. И ако ти си свикнал да губиш приятелите си толкова лесно, то аз не съм така. Не искам да те загубя, защото ти значеше много за мен. И още значиш. Ако и аз съм значела нещо за теб, то знаеш какво да направиш. Как да постъпиш.
Е, изборът е твой. И така, какъв е?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Де да се казвах Никол Шерзингер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...