12.04.2007 г., 20:31

Неразбран

2.4K 0 1

Когато се обърна него вече го нямаше. Беше си отишъл така тихо, както и бе дошъл преди. Отивайки си, обаче, й остави нещо, за което Тя не бе молила - сърцето си. Даде й го без да поиска нищо в замяна. Отиде си, но Тя дори не забеляза липсата му, нито осъзна какъв подарък й бе подарил.
Когато се обърна, видя празнотата след себе си и се почувства толкова сама. Не знаеше защо преди не се усещаше така. А отговорът бе толкова близо - просто Той винаги беше зад нея. Един невидим спътник. Въпреки това Тя продължи напред.
Когато се обърна него вече го нямаше. Остави и сърцето си, но тя дори не забеляза това, а продължи да върви, обзета от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...