katik (Екатерина Камбурова)

Смях

Как си? " Прекрасно"
Всочко в нея се раздираше. Искашеш да плаче, да крещи и всеки да изпита болката и ... но какво щеше да промени това?
Как си? "Прекрасно"
Бегла усмивка, зад която се крие болка. Дали някой вижда. Не! На никой не му пука света е уасно място.
Как си? "Прекрасно" ...

katik

Есета » Философски

2018-02-07T10:21:58+02:00 1.7K 1

Танц

Вълни и бриз... ухание на устни нежни,
трепет искащ просто шанс,
сияние преплетено с надежда
желание за романс...
Тела, преплетени в изгаряща прегръдка, ...

katik

Поезия » Любовна

2014-01-07T23:32:55+02:00 1.1K

Море

Стоя на сянка. Топло е въпреки ветрецът, който идва от морето. До себе си имам хладилна чанта пълна с домашна лимонада. Отпивам жадно и гледам вълните. Толкова мощни и необуздани, толкова силни, успокояващи и плашещи едновременно … и търся с поглед човека, който може да се справи с тях. Моето момче, ...

katik

Есета » Любовни

2013-12-30T00:59:11+02:00 1.6K

зелената тетрадка

Имаше нещо в това небе! Да именно "това небе", защото никъде другаде по света то не бе така синьо, никъде не плуваха толкова малки бели облачета, и никъде слънцето не светеше така ярко. А залезът! Никой не би могъл да остане безразличен при гледката на този триумф на природата.Когато слънцето залязв ...

katik

Проза

2007-04-20T16:45:57+03:00 1.7K

Нощ

Нощта завива с тъмно одеало
улиците в този тъжен град,
заспиват хора без лица и тяло,
за да страдат утре пак.
Само негде сред цветята, ...

katik

Поезия

2007-04-18T11:13:45+03:00 1.5K 1 3

Низ

Низ от случки и събития,
низ от спомени за минали мечти,
тъй във низ текат и дните ни
от заплетени игри!
Да се скриеш, невъзможно е! ...

katik

Поезия

2007-04-18T10:53:14+03:00 1.1K 1

На ръба на скалата

А вятърът весело си играеше с косите й.
Напред се виждаха само гонещите се вълни. Чайки кръжаха под безоблачното синьо небе, а слънцето пръскаше топлите си лъчи. Застанала почти на ръба на скалата, тя съзерцаваше красотата на деня. Тук нямаше крясъци, вой на сирени, дим; нямаше ги онези забързани не ...

katik

Проза

2007-04-18T10:52:09+03:00 2.4K 2

Не можем

Поглеждаш ме, но свеждаш поглед механично;
продумваш ми, но заучени слова,
докосваш ме, но без капка неприличност,
но как би искал да си с мен сега!
Поглеждам те с любов - но нямам право, ...

katik

Поезия

2007-04-17T00:16:30+03:00 1.3K 4

Моменти

Някой беше счупил любимата и ваза. Без да каже защо и как. Тя събра всички малки парченца и се зае да създаде отново това така изящно ювелирно произведение. Докато я лепеше си мислеше за човека, който го бе разрушил и какво би му казала, ако разбереше кой беше той. Цялото й съзнание се бе заело да н ...

katik

Есета

2007-04-17T00:04:30+03:00 2.2K 2

вечност

Една стая - без врати:
тъмна стая - там стои. Сама!
Тъмна стая - без стени,
самотна стая. 0, там стои - сама!
Заключена от любовта, ...

katik

Поезия

2007-04-17T00:00:05+03:00 1.2K 1

нощ

Последна нощ - а после вече няма ни!
Миг, който всичко ще реши!
Един миг, от който зависят поколения,
след тази нощ вечно ще продължи!
Едно дихание на думи неизказани, ...

katik

Поезия

2007-04-13T14:02:53+03:00 1.1K

Подкрепа

Погледни през прозореца! Навън има хора, които се смеят. Смей се с тях! Ако ти се плаче - набери номера ми, аз ще плача с теб! Ако мислиш, че никой не те обича - погледни снимката ми. Аз го правя! Усмихваш ли се вече? Прави го по-често, това е най-ценното, което човек притежава!
На моето писе! Обича ...

katik

Есета

2007-04-13T13:39:28+03:00 2.3K

Приятели

Той и донесе цвете. Беше го откъснал от някой съседен двор, но в този жест имаше толкова много. Толкова недоизказани топли чувства се криеха в това крехко растение, което той сега плахо й поднасяше. И все пак бе по-добре тези емоции да си останат скрити в него. Той отдавна бе стигнал до извода, че л ...

katik

Есета

2007-04-13T09:17:28+03:00 2.5K 2

Грешки

Може ли едно телефонно обаждане да промени живота ни? Възможно ли е, поправяйки минали грешки, да променим бъдещето си? Действително ли в миналото ни се крият неуспехите, които ни преследват в настоящето?
Тя стоеше сама и гледаше в нищото. Неволно бе открила причината, пречеща и да бъде щастлива пос ...

katik

Есета

2007-04-12T20:36:13+03:00 1.8K 1

Огледала

Дали огледалото е просто част от нашето ежедневие? Нима, оглеждайки се в него, можем да видим само собственото си отражение?
Понякога си мисля, че в огледалото се запечатват всички мигове, отразени по повърхността му. Стига да иска, а и ти да знаеш как да поискаш, то може да ти разкаже толкова много ...

katik

Есета

2007-04-12T20:34:29+03:00 1.7K 1

Неразбран

Когато се обърна него вече го нямаше. Беше си отишъл така тихо, както и бе дошъл преди. Отивайки си, обаче, й остави нещо, за което Тя не бе молила - сърцето си. Даде й го без да поиска нищо в замяна. Отиде си, но Тя дори не забеляза липсата му, нито осъзна какъв подарък й бе подарил.
Когато се обър ...

katik

Есета

2007-04-12T20:31:23+03:00 2.4K 1