Когато се обърна него вече го нямаше. Беше си отишъл така тихо, както и бе дошъл преди. Отивайки си, обаче, й остави нещо, за което Тя не бе молила - сърцето си. Даде й го без да поиска нищо в замяна. Отиде си, но Тя дори не забеляза липсата му, нито осъзна какъв подарък й бе подарил.
Когато се обърна, видя празнотата след себе си и се почувства толкова сама. Не знаеше защо преди не се усещаше така. А отговорът бе толкова близо - просто Той винаги беше зад нея. Един невидим спътник. Въпреки това Тя продължи напред.
Когато се обърна него вече го нямаше. Остави и сърцето си, но тя дори не забеляза това, а продължи да върви, обзета от самота.