Тъй като в събота отивам на вилата, на Стелбище, там имам апартамент, и ще стоя петнадесет дни, се разделям с блога за това време. Ще дандуркам Никола, ще му мажа дупето, да не се подсича, ще му пера пелените, ще го къпя, само дето няма да го кърмя.

                 Въобще, трудна и отговорна работа. Но ако се има предвид, че цяла година съм си клатил краката, е, мога да се натегна в края на годината и аз. 
                 Добре, да направим една равносметка. Какво се случи през 2009-a? Да направих пари - егати смешната история. Да започнах някаква сериозна работа - други се наредиха, явно връзките ми са много хлабави. Да се скитах из света - е, в Гърция бях за един ден, на връх Ботев се качих, на връх Марагидик - също, на нашето море се плациках два пъти по четири дни. То, на Каваците и Албена не беше зле, ама като си помисля едно време какво беше, нещо не съм много въодушевен от видяното.

                  Друго, нова кола не си купих. Че какво й е на старата - вози ли ме, вози ме. И жената не смених, че кой ще ме вземе с тази бяла брада и с този социален статус. Пък и какво й е на жена ми, само дето не иска да се качва на открит лифт и да се катерчи на високото по камънаците. Иначе нищо й няма.

                  Да, нови приятели от блоговете намерих. Аз не съм ги търсил, взаимно се открихме. Щом на представянето на ”Лодките” ми се развинти китката от автографи, какво мога да искам повече. И да го искам, по-важното е да го свърша после. Е, може и да стане, нали онзи мислител беше казал:  ”Който играе, пичели” . Значи, важното е да сме в играта, при все, че правилата много не са ми по вкуса, ама кой ли ме пита.

                   Така че, както казва бате Наско, дайте да обобщим:

                   2009-a беше хубава година, издадох книга, намерих нови приятели, с които може и никога да не се видим, но това му е ценното, станах дядо, нека бялата ми брада си има своето оправдание.

                     И накрая да цитирам финала на едно стихо, което драснах някъде март-април.

                       --------------------------

                       Аз ли живях този живот?

                       Егаси!

                       Останаха ми:

                       един приятел,

                       сина ми,

                       жена ми,

                       снаха ми,

                       спомена за двете лица

                       на любовта ми.

                       И дързостта

                       на вчерашната ми мечта!

                       --------------------------------

                       Желая на всички приятели от "Откровения" поне една

                       „съкровена мечта да превърнем в творение,

                         за да легнем спокойно в пръстта,

                        където спят толкова гении.”

                        Както е казал поетът.

                       Честита ви идваща Коледа и идващата Нова 2010 година. Наздраве!

                        lubara

                         17.12.2009                                      Любомир Николов