Тъй като в събота отивам на вилата, на Стелбище, там имам апартамент, и ще стоя петнадесет дни, се разделям с блога за това време. Ще дандуркам Никола, ще му мажа дупето, да не се подсича, ще му пера пелените, ще го къпя, само дето няма да го кърмя.
Въобще, трудна и отговорна работа. Но ако се има предвид, че цяла година съм си клатил краката, е, мога да се натегна в края на годината и аз.
Добре, да направим една равносметка. Какво се случи през 2009-a? Да направих пари - егати смешната история. Да започнах някаква сериозна работа - други се наредиха, явно връзките ми са много хлабави. Да се скитах из света - е, в Гърция бях за един ден, на връх Ботев се качих, на връх Марагидик - също, на нашето море се плациках два пъти по четири дни. То, на Каваците и Албена не беше зле, ама като си помисля едно време какво беше, нещо не съм много въодушевен от видяното.
Друго, нова кола не си купих. Че какво й е на старата - вози ли ме, вози ме. И жената не смених, че кой ще ме вземе с тази бяла брада и с този социален статус. Пък и какво й е на жена ми, само дето не иска да се качва на открит лифт и да се катерчи на високото по камънаците. Иначе нищо й няма.
Да, нови приятели от блоговете намерих. Аз не съм ги търсил, взаимно се открихме. Щом на представянето на ”Лодките” ми се развинти китката от автографи, какво мога да искам повече. И да го искам, по-важното е да го свърша после. Е, може и да стане, нали онзи мислител беше казал: ”Който играе, пичели” . Значи, важното е да сме в играта, при все, че правилата много не са ми по вкуса, ама кой ли ме пита.
Така че, както казва бате Наско, дайте да обобщим:
2009-a беше хубава година, издадох книга, намерих нови приятели, с които може и никога да не се видим, но това му е ценното, станах дядо, нека бялата ми брада си има своето оправдание.
И накрая да цитирам финала на едно стихо, което драснах някъде март-април.
--------------------------
Аз ли живях този живот?
Егаси!
Останаха ми:
един приятел,
сина ми,
жена ми,
снаха ми,
спомена за двете лица
на любовта ми.
И дързостта
на вчерашната ми мечта!
--------------------------------
Желая на всички приятели от "Откровения" поне една
„съкровена мечта да превърнем в творение,
за да легнем спокойно в пръстта,
където спят толкова гении.”
Както е казал поетът.
Честита ви идваща Коледа и идващата Нова 2010 година. Наздраве!
lubara
17.12.2009 Любомир Николов
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
( Петя ) , да си здрава и усмихната през цялата година !
( Капка-Деси ) , Честита Новата година и на теб, аз бях на площада в полунощ, а ти как изкара, поздрави на цялото семейство !
( Дими ) Честита Новата 2010 година, приятелю !