Седемте джуджета се прибираха от работа в мината, всеки нарамил кирка в строен ред. Навели глава, те вървяха към вкъщи и всяко от тях ронеше горко сълзи при мисълта за срещата със Снежанка. Внезапно в далечината чуха кон, който препускаше, ездачът му не жалеше силите на животното. Те спряха любопитни и след малко видяха как пред тях застана приказният принц, който гневно си удряше gsm-а в ръката и крещеше: - Нямало обхват, какво си мислят тия от "голавода"... обещават ти, че можеш да говориш дори и с отвъдното, а аз не мога да звънна дори и на мама... Внезапно спря и се загледа в джуджетата: Какво ме зяпате, изроди такива... - изтегли меча заплашително... - казвайте къде живее прекрасната Снежанка с тъмни черни коси като нощта, с устни по карминени и от капката кръв и лице бяло като порцелан... Те се спогледаха развеселени: Ако благоволи Ваше благородие да ни последва, ние най-покорно ще го заведем при прекрасната Снежанка... Докато принцът, тръпнещ от очакване, вървеше след редицата джуджета, никак не можеше да си обясни защо всички се обръщат и го гледат, примирайки от смях. Наближавайки къщата, първото джудже спря като заковано, нарушавайки редицата, с което всяко следващо се блъскаше в другото, докато не се струпаха един върху друг като ръгбисти. Над къщата летеше най-странното нещо, което бяха виждали, а те все пак бяха виждали много, откакто прибраха "хубавицата" в дома си. Нещото беше кръгло, светеше като в горската дискотека с различни светлини и от него наскачаха мъже, облечени в черно, с маски на лицето, преметнали дълги пръчки през рамо. Мъжете наобиколиха къщата, правейки си знаци с ръце и накрая застинаха по местата си като статуи. Принцът въздъхна: Така е всеки път, когато не мога да се обадя на мама, тя праща тия от Стар Трек да ме издирват... Джуджетата се бяха надигнали и попиваха всяка негова дума. Аз съм пълнолетен, ама какво от това, да не мислите, че ме оставя на мира... По цял ден праща да ме следят, ако не си вдигна телефона, изпада в паника и праща е тия лудите да ме спасяват. Откакто принцът от оранжевите долинки го отвлякоха и изпратиха на краля отрязаното му ухо... нямам мира. А жените... тая не била достойна, оная не ставала. - той се хвана за главата и се разплака - само ако знаете колко много се обичаме със Спящата красавица (въпреки дълбокия и сън), а тя - не, та не, няма да целуваш никакви заспали принцеси, дето и едно вретено не могат да хванат като хората... Снежанка, та Снежанка... а аз обичам руси, ама кой те пита? Джуджетата го прихванаха и го набутаха в къщичката, внимателно заобикаляйки откачените статуи. Затвориха след него вратата и благоразумно останаха навън. Първото се обади притеснено: Ако получи инфаркт, може да лежим в затвора, с тая условна присъда никак няма да ни се размине... Третото го изгледа злобно: Аз ти казах да сложиш повече отрова в оная ябълка... Преди да се сбият, петото застана между тях: Стига сте се карали, изобщо нямаше да страдаме, ако някой се беше сетил да провери, че злата мащеха е била на бинго и има алиби... В следващия миг се чу зверски рев. Когато командосите нахлуха, завариха чаровният принц, свил се в ъгъла, по-средата на стаята стоеше огромно женище с ръце като греди на мачта, с лице по-дебело от огромен балон и крака два дебели стабилни дирека... това беше Снежанка. В крайна сметка командосите освободиха принца, който за малко да се раздели с живота си при тази гледка. Майка му му разреши да събуди спящата красавица и да се ожени за нея. На сватбата седемте джуджета така се напиха, че когато се прибраха, вдигнаха къщата във въздуха с динамита, който използваха в мината. Прибраха си скритите диаманти и отидоха в Лас Вегас, създавайки казино. А Снежанка... Снежанка се рее някъде във въздуха и чака да падне отново в обятията на някой...