Седемте джуджета се прибираха от работа в мината, всеки нарамил кирка в строен ред. Навели глава, те вървяха към вкъщи и всяко от тях ронеше горко сълзи при мисълта за срещата със Снежанка. Внезапно в далечината чуха кон, който препускаше, ездачът му не жалеше силите на животното. Те спряха любопитни и след малко видяха как пред тях застана приказният принц, който гневно си удряше gsm-а в ръката и крещеше: - Нямало обхват, какво си мислят тия от "голавода"... обещават ти, че можеш да говориш дори и с отвъдното, а аз не мога да звънна дори и на мама... Внезапно спря и се загледа в джуджетата: Какво ме зяпате, изроди такива... - изтегли меча заплашително... - казвайте къде живее прекрасната Снежанка с тъмни черни коси като нощта, с устни по карминени и от капката кръв и лице бяло като порцелан... Те се спогледаха развеселени: Ако благоволи Ваше благородие да ни последва, ние най-покорно ще го заведем при прекрасната Снежанка... Докато принцът, тръпнещ от очакване, вървеше след редицата д ...