Предполагам, имате приятел или познат, който никога не споделя своите чувства, някой, който казва какво се случва с него, но не и как го е накарала да се почувства дадената ситуация. Да, много е гадно, когато не можеш да разгадаеш човека до теб, само че се замислете колко е лошо да си на негово място. Аз знам, все пак аз съм този човек.
Наскоро се замислих за факта, че никога не съм казвала на най-близките си, че ги обичам, никога не съм плакала пред тях, никога не съм споделяла най-съкровените си тайни и мисли, и ми стана някак неприятно. Ако не с тях, с кой друг. Зачудих се защо е така и стигнах до отговор и за съжаление той е много тъжен – несигурност. Тъжен може би не, но глупав определено. Всеки има момент, в който се чувства така. Страхът от отхвърляне, дори от подигравка, ти диктува и си на косъм да не направиш нещо, от което имаш нужда или просто искаш. Глупаво е, когато това вземе превес и ти се откажеш, без дори да си опитал. Тази несигурност ме кара да си мисля, че хората не ...