Неспецифично за закономерното
Взаимната непоносимост между хората се поражда от несъответствието на убеждения, ценности, манталитет, морал и житейски приоритети. В човешкото общество се налага (метафорично казано) лъвът да е съсед на сърната, вълкът да е семеен партньор на агнето, лисицата да е съдружник или колега на кокошката. Въпреки хищническия антагонизъм сред тези божии създания в животинския свят, в обществото законът и моралът създават предпоставките за мирното съвместно съжителство на антагонистите. Но…инстинктът си е мощ, която понякога не подлежи на контрол. Всеки може да си отговори кога. Гневът е най-разрушителната стихия в човешката душа, сравнима с опустошителната сила на земетресение с магнитуд девет бала по скалата на Рихтер. Случва се, привидното мирно съжителство да бъде залято от непредвидими емоционални цунами и грозни ексцесии.
Казват, в спора се раждала истината, но аз не подкрепям това твърдение. Според мен, в спора се размива истината. Затова отбягвам да споря по какъвто и да е въпрос, с когото и да било. Защо трябва да убеждавам някого в истина, която съм изстрадала и в чиято валидност съм напълно убедена? Пък и всяка истина е субективна, защото всеки чифт очи виждат случващото се във видимия свят под различен ъгъл. Въпреки стратегията за отбягване на спорове и конфликти, която не е само мой патент, в човешкия ни свят се случват неочаквани обрати в закономерно наложените природни взаимозависимости.
В процеса на конфронтация между несъгласните един с друг не винаги шансът за надмощие е на страната на физически по-силния. Какво се случва ли? Ами … не се изяждаме взаимно видимо, но скришно може и да се душим, да се застрелваме или да се тровим. В схватката за доминиране понякога „печелившият“ не е физически по-силният, а онзи, който е лишен от морални задръжки и милост човешка, т.е. по-наглият, по-безпардонният и безскрупулният – по-порочният и бездуховният. Та историята на човешката цивилизация познава случаи, когато агнето удушава вълка, сърната изтърбушва с рогата си корема на лъва, кокошката пък изкълвава очите на лисицата. Човешкият ни свят е по-различен от животинския, но не съвсем. Някой ще ме опровергае ли?
Моралът! Доколко той може да определя и налага позволеното и непозволеното в човешките взаимоотношения? По мои наблюдения, до николко! Иначе отдавна човечеството да е пропътувало обратният път до райските врати. Законът обаче в едно зряло общество, когато той се прилага без шуробаджанащина в съдилища, от които престъпникът не може да напусне залата през „тайни вратички“, може да толерира диалога и хуманността в разрешаването и на най-нагорещените спорове и конфликти между гражданите.
В човешкия ни свят, респективно в обществения живот у нас, съществуват много процеси и явления, наподобяващи случващото се в джунглата. Да продължаваш да се самовъзприемаш като човешко същество с тази констатация и да си позволиш да бъдеш щастлив в създадения от теб самия "малък рай", това решение понякога го окачествявам като мъдрост на просветена личност, друг път – като гьонсуратлък. Отхвърлям осъзнато второто тълкуване, защото ми свидят парите, нужни за закупуването на кремове за лице от рода на „Clarins Nutri-Lumière Revive“ или „Revitalizing Supreme + Cell Power Creme SPF 15“. А и за едномесечна употреба поне два броя ще са нужни. Кога ли специалистите в медицинската козметика ще изобретят балсам или мехлем за облагородяване на човешката душа? Как ли би изглеждал той като консистенция, цвят, мирис? Това не знам, но приложението му не би трябвало да затруднява клиента. Мажеш се по гърдите в областта на сърцето, съставките му прониква през кожата, осветяват и затоплят душата и.... Промяна. Даже бих могла да предложа на козметичната компания и наименование за този чудодеен продукт, но няма да го споделя с теб, читателю, за да не огранича твоето въображение. А цената му! Дали би била достъпна за всеки?
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментара Ви, Г-н Станев. Колко е изменчив светът на идеите! Коленича пред поетическия гений на Ботев, прекланям се пред личността и делото му, но … днес не вярвам в нищичко от декларираната негова увереност в „Символ верую... ". Емоцията понякога подвежда разума. Вероятно знаете за спора относно авторството му на този текст. Моралът и законът са опити да се облагороди и контролира инстинктивната природа на човека, но не мисля, че човечеството е постигнало чувствителен напредък в тази посока.
*
Косъм ги дели инстинкт и благородство.
Убий звяра в себе си, възкреси човека!
Не се гордей с нищо и нищо не искай!
Достатъчно е на друг да не приличаш.
Г. Мазлум
Из „В търсене на Смисъла“
„Триумфът над тъгата“ – изд.“Фабер“, 2023 г.
*Убийството на Пейо Пеев е подбудата за споделените размисли в есето ми. -
Благодаря за доверието в моето "Символ верую"(Христо Ботев)г-жо Мазлум!Човек докато живее гради себе си върху моралните устои на своите инстинкти, които превръща в желания.И разрушава представата за себе си,щом има комплекси за малоценност и се докосне до властовите лостове.Двуличието на човешките амбиции са провалили много владетели през вековете.И сега живеем в условията на остри стълкновения.
-
Не, мила! Достатъчно ми е разноликото насилие, което виждам лично. Даже ми е в повече. Не бих понесла четиво на такава тема.
-
Г-н Станев, изумявате ме с умението си да разчитате в дълбочина посланията в моите текстове! Трогната съм! Да преживяваш и изстрадаш срещите със злото
/невежеството/, да си съпричастен към тревогата и болката на страдащите по света и в същото време да се стремиш да превърнеш в своя реалност правото си на човешко щастие, трудно деяние е. Вероятно и през вековете така е било. В изпитанията е изворът на мъдростта, стига да имаме достатъчно вяра и воля за надмогването им. Понякога те прекършват крилете на духа в нас.
Метроном, благодаря за коментара! Не знам дали в България може да се постигне единение на нацията около една голяма истина – Всичко в името на гражданите. И това ако не е утопия! По душа съм оптимистка, по ум – песимистка.
Марги, благодаря! Горещо ти препоръчвам да прочетеш „Вятърът и любовта“ на Нидал Алгафари. Разтърсващ роман за многото лица на насилието. Колко ли века ще е валидна Аристотеловата теза за човека, когото философът дефинира като "социално животно"? -
Гюлче! Браво! Много точно! Точно така е конструиран обществения живот и така си общуваме. Има, обаче, периоди, когато антагонизмът е толкова силен, че сме свидетели на постоянно и повсеместно насилие. Няма значение посоките! Във всички посоки е!
-
''Казват, в спора се раждала истината, но аз не подкрепям това твърдение. Според мен, в спора се размива истината'' - напълно съм съгласен! Събери двама - трима спорещи и чакай да се ''роди'' истината. Ако отнесем това и към политиката... повече от 30г. чакаме раждането на Истината.
И есето като цяло ми хареса. -
Колко алегория в края на есето,което от самосебеси говори за автора,че споделя опита на трудната "пътека на изпитанията".Признавам, че споделеното обогатява познанието ми, защото вярвам, че всекиго от нас е преминал, или преминава подобни маршрути.
Благодаря за есето,г-жо Гюлсер Мазлум!🙏
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нито сме "Чиста и свята република",нито комунизма е това,което Карл Маркс е проектирал в теорията си!Може би Адам Смит е бил по-скоро реалистичен теоретик.Но няма да споря, защото преди тях Лао дзъ,Христос и индийските монаси са показали на практика живота и любовта, както ги разбират.