Ние не можем да обичаме
1 мин за четене
Ние... поколение на модерния свят, имащо толкова много възможности избрахме пътя, който ни отредиха. Те, то, тя... каквото има да се случва то просто се случва! В един толкова сложен свят, най-сложни и най-прости са човешките взаимоотношения. Обичта значи толкова много за този, който е обичан. Това е нещо несравнимо!
Ние... поколение, което не обичаме. Вечният спор... кой е виновен?! Самите ние или някой друг? Вечно търсим вината в другия, но не вечно и тя е в нас. Светът е вече толкова жесток! Дали той само ни кара да бъдем така недоверчиви към другия? Остана ли нещо човешко в нас, или го изгубихме в офиса, по пътя или може би в трамвая?! Бързия ритъм, силната музика, дискотека...! Поредната чашка алкохол, още една доза наркотик! Поредната бройка... още един човек от другия пол. Просто един човек, на който може би и името не помни. Ще запомниш ли, ако някой ти каже: "Обичам те"?! Означава ли нещо за теб ? Сивото ни ежедневие отнема... капките красота в живота ни! Отиват си ценности и традиции! Не ценим! Не обръщаме внимание на дребните неща, а те обръщат вселената! Просто... всичко се променя толкова бързо, че не ни остава нищо друго, за да оцелеем. Изходът бе един... да се променяме и ние! Жалко поколение, което не знае да обича, взе да ражда нашата планета! Дали да ме боли, или да бъда безразличен?! Не зная дали съм обичан! Не зная мога ли вече и аз да обичам!
Година след година времето лети и един умира, и друг се ражда. Проблем след проблем идва и се решава. Над всичко обаче остава обичта! Може ли само всеки това да разбере?! Факти много... причини също положението да е така. Решение... известно, но все още неприложимо. "Обичам те"! Толкова е лесно... стига да го чувстваш. Просто две думи...
Ние... поколение, което не обичаме. Вечният спор... кой е виновен?! Самите ние или някой друг? Вечно търсим вината в другия, но не вечно и тя е в нас. Светът е вече толкова жесток! Дали той само ни кара да бъдем така недоверчиви към другия? Остана ли нещо човешко в нас, или го изгубихме в офиса, по пътя или може би в трамвая?! Бързия ритъм, силната музика, дискотека...! Поредната чашка алкохол, още една доза наркотик! Поредната бройка... още един човек от другия пол. Просто един човек, на който може би и името не помни. Ще запомниш ли, ако някой ти каже: "Обичам те"?! Означава ли нещо за теб ? Сивото ни ежедневие отнема... капките красота в живота ни! Отиват си ценности и традиции! Не ценим! Не обръщаме внимание на дребните неща, а те обръщат вселената! Просто... всичко се променя толкова бързо, че не ни остава нищо друго, за да оцелеем. Изходът бе един... да се променяме и ние! Жалко поколение, което не знае да обича, взе да ражда нашата планета! Дали да ме боли, или да бъда безразличен?! Не зная дали съм обичан! Не зная мога ли вече и аз да обичам!
Година след година времето лети и един умира, и друг се ражда. Проблем след проблем идва и се решава. Над всичко обаче остава обичта! Може ли само всеки това да разбере?! Факти много... причини също положението да е така. Решение... известно, но все още неприложимо. "Обичам те"! Толкова е лесно... стига да го чувстваш. Просто две думи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
