audio_master (Димитър Димитров)
15 16
15 дек. 2008 г., 08:58

Ние не можем да обичаме 

  Эссе
2114 1 9
1 мин за четене
         Ние... поколение на модерния свят, имащо толкова много възможности избрахме пътя, който ни отредиха. Те, то, тя...  каквото има да се случва то просто се случва! В един толкова сложен свят, най-сложни и най-прости са човешките взаимоотношения. Обичта значи толкова много за този, който е обичан. Това е нещо несравнимо!
           Ние... поколение, което не обичаме. Вечният спор... кой е виновен?! Самите ние или някой друг? Вечно търсим вината в другия, но не вечно и тя е в нас. Светът е вече толкова жесток! Дали той само ни кара да бъдем така недоверчиви към другия? Остана ли нещо човешко в нас, или го изгубихме в офиса, по пътя  или може би в трамвая?! Бързия ритъм, силната музика, дискотека...! Поредната чашка алкохол, още една доза наркотик! Поредната бройка... още един човек от другия пол. Просто един човек, на който може би и името не помни. Ще запомниш ли, ако някой ти каже: "Обичам те"?! Означава ли нещо за теб ? Сивото ни ежедневие отнема... капките красота в живота ни! Отиват си ценности и традиции! Не ценим! Не обръщаме внимание на дребните неща, а те обръщат вселената!  Просто...  всичко се променя толкова бързо,  че не ни остава нищо друго, за да оцелеем. Изходът бе един... да се променяме и ние! Жалко поколение, което не знае да обича, взе да ражда нашата планета! Дали да ме боли, или да бъда безразличен?! Не зная дали съм обичан! Не зная мога ли вече и аз да обичам!
              Година след година времето лети и един умира, и друг се ражда. Проблем след проблем идва и се решава. Над всичко обаче остава обичта! Може ли само всеки това да разбере?! Факти много... причини също положението да е така. Решение... известно, но все още неприложимо. "Обичам те"! Толкова е лесно... стига да го чувстваш. Просто две думи...

© Димитър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми харесва !!! Поздравления !!! Всичко написано е напълно вярно според мен
  • Естествено и хубаво.
  • Достойно написано - поздравления!
  • "...Ние... поколение, което не обичаме..."
    А ние поколението, което забравихме как да обичаме....Схематични, забързани, безразлични.....
    Абсолютно съм съгласна с Dido700 и Moony. Има обаче много изключения, да им се радваме! Засягаш силна тема! Поздравления за куража! И за осмисленото!
  • Според мен това, което ни кара да бъдем недоверчиви е опита и спомените...трудно е да се довериш отново, когато са те лъгали преди това...
    Браво, съгласна съм с това,което си написал! Аз самата често съм се замисляла над много от нещата, за които споменаваш...
  • Мисля че генерализираш хора като шайка безчувствени машини. Недей... Има изключително много изключения от правилото.
  • Много добро! Харесва ми!Трябва да се учим да обичаме...
  • Бедността обезкърви душите на хората и ги лиши от чувства. Когато потребностите на човек са сведени до физическо отцеляване , не се появяват нови. Човек дори не усеща липсата на любовта, но какво да правим ние, които сме превъзмогнали материалните трудности и имаме крещяща нужда от любов и приятели. Как да сме щастливи и как да обичаме ако около нас има само нещастни хора. Можем да им помагаме но самите ние имаме нужда от помощ.
  • Добре казано!
Предложения
: ??:??