Ние... поколение на модерния свят, имащо толкова много възможности избрахме пътя, който ни отредиха. Те, то, тя... каквото има да се случва то просто се случва! В един толкова сложен свят, най-сложни и най-прости са човешките взаимоотношения. Обичта значи толкова много за този, който е обичан. Това е нещо несравнимо! Ние... поколение, което не обичаме. Вечният спор... кой е виновен?! Самите ние или някой друг? Вечно търсим вината в другия, но не вечно и тя е в нас. Светът е вече толкова жесток! Дали той само ни кара да бъдем така недоверчиви към другия? Остана ли нещо човешко в нас, или го изгубихме в офиса, по пътя или може би в трамвая?! Бързия ритъм, силната музика, дискотека...! Поредната чашка алкохол, още една доза наркотик! Поредната бройка... още един човек от другия пол. Просто един човек, на който може би и името не помни. Ще запомниш ли, ако някой ти каже: "Обичам те"?! Означава ли нещо за теб ? Сивото ни ежедневие отнема... капките красота в живота ни! Отиват си ценности и традиции! Не ценим! Не обръщаме внимание на дребните неща, а те обръщат вселената! Просто... всичко се променя толкова бързо, че не ни остава нищо друго, за да оцелеем. Изходът бе един... да се променяме и ние! Жалко поколение, което не знае да обича, взе да ражда нашата планета! Дали да ме боли, или да бъда безразличен?! Не зная дали съм обичан! Не зная мога ли вече и аз да обичам! Година след година времето лети и един умира, и друг се ражда. Проблем след проблем идва и се решава. Над всичко обаче остава обичта! Може ли само всеки това да разбере?! Факти много... причини също положението да е така. Решение... известно, но все още неприложимо. "Обичам те"! Толкова е лесно... стига да го чувстваш. Просто две думи...
"...Ние... поколение, което не обичаме..."
А ние поколението, което забравихме как да обичаме....Схематични, забързани, безразлични.....
Абсолютно съм съгласна с Dido700 и Moony. Има обаче много изключения, да им се радваме! Засягаш силна тема! Поздравления за куража! И за осмисленото!
Според мен това, което ни кара да бъдем недоверчиви е опита и спомените...трудно е да се довериш отново, когато са те лъгали преди това...
Браво, съгласна съм с това,което си написал! Аз самата често съм се замисляла над много от нещата, за които споменаваш...
Бедността обезкърви душите на хората и ги лиши от чувства. Когато потребностите на човек са сведени до физическо отцеляване , не се появяват нови. Човек дори не усеща липсата на любовта, но какво да правим ние, които сме превъзмогнали материалните трудности и имаме крещяща нужда от любов и приятели. Как да сме щастливи и как да обичаме ако около нас има само нещастни хора. Можем да им помагаме но самите ние имаме нужда от помощ.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.