Никой не би избрал да живее без приятели, дори и да има всички останали блага
Никой не би избрал да живее без приятели, макар и да има всички останали блага
(есе)
Първо: събуждаш се рано сутрин,възможно най-рано, така, че да не закъснееш, днес е много важно! Закуси скоростно и хвани автобуса си. Побързай! Задачи, задачи, задачи, целият ден е изпълнен само с това. Отиди там, направи това или онова и о, Господи, побързай!!! Ето я най-сетне блажената вечер, времето ти за почивка. Спокойствие, спокойствие... и не мислиш ли, че пропусна нещо? Не, не мисля да ти нарушавам единствения ти миг почивка, но в този препълнен график пропускаш най-важната задача - времето ти за приятелите. Да, приятелите. Хората, които срещаш в автобуса (парка, вкъщи, работното място)всички те наобикалят и ти даряват най-прекрасната си усмивка. Хората, които винаги ще ти кажат "ЗДРАСТИ" и "как да ти помогна?", "добре ли си?"... Онези грижливи хорица, които няма да пропуснат и един момент, в който да ти предложат помощта си и ти да сведеш глава на рамото им, и няма да си тръгнеш, докато не ти изрецитират цяла тирада защо не трябва да... (и следва твоят проблем). М-да, ще ги нарека живото злато на всеки от нас. Онзи диамант в огърлицата ни, на който виси етикетът "безценен". Определено е така.
Смятам да вложа всички сили и да отговоря на въпроса, който си задавам в момента "защо никой не би избрал да живее без приятели, макар и да има всички останали блага?" Започнах с това начало, за да изтъкна, че нашите скъпи приятели са нещо важно и въпреки пълните ни със задачи графици, те са номер 1 в списъка. Трябва да се мисли и за цялата тази енергия, която влагат за нашите мрънкания и капризи през целия ден, те също заслужават своя дял. Все пак не трябва да бъдем егоисти. А останалите мили думи, които изрекох, е, сега ще разберете защо.
Обикновенно в есетата си пиша за себеси, но аз не съм толкова ярка личност, че да се давам за пример. А за да си отговоря на въпроса, за тая цел ще ви разкажа една история.
Имало едно време един мъж. Нека го нарека Симон. Симон си имал всичко на света и не само материални блага. Той бил умен, съобразителен, имал добра работа, от която вземал добра печалба и всички онези положителни качества, за които се сещате. Имал си прекрасна къща, цял дворец, карал само скъпи коли и носел също така скъпи дрехи. Бил е богат и заможен човек, който притежавал много пари, нямали свършване. Живеел си живота този Симон. Но едно нещо, една единствена причина не му давала мира и го държала будна през нощите,
това била самотата. Нямал си никой, който да го обича или да мисли за него или най-малкото да го заговори. Преди да забогатее, той е имал куп приятели, на които им е пукало за него, но те бавно, малко по малко се губели из забързания му начин на живот, както пожарът бавно изчезва, докато не се превърне в тлееща светлинка. Останал сам. Почувствал се нещастен. Сега неговата къща-дворец му се сторила твърде голяма за него, твърде студена, защото нямало кой да я изпълни с пожара си. Парите му, толкова много, но за какво са му вече, с пари приятелството не се купува. Той имал всичко, но не можел да даде нищо в замяна. Е, ще бъда благосклонна към моя измислен Симон и ще променя хода на историята си, а той е, че героят ми осъзнава колко егоцентрично е постъпил. Осъзнава своята грешка, макар и късно. Отново спечелил доверието на приятелите си, но не с пари, а със собтвената си душа. И се заклел никога, ама никога, дори и да има най-големите блага на света, те няма да заменят приятелите, които дават обичта си.
Моята история завърши с хепиенд, но аз не свършвам дотук. Имам да напиша още няколко изречения.
В крайна сметка като се замисля, този Симон може би съществува там, някъде в объркания и изкривен свят, претъпкан с какви ли не удоволствия, които изкушават толкова много хора. Не мога да ви изброявам конкретни качества у вашите приятели, те са толкова много, вие си ги знаете, че защо иначе дружите с тзи хора?! Казах кои са по-важните, а историята на бедния богаташ е повече от красноречива. Сами се замислете дали желаете да поемете пътя на удоволствията или този на приятелите. Аз вече си знам отговора на въпроса, който си зададох. Животът, мили мои, е изпълнен със въпроси като този... Кой ли ще е следващият?!
Въпреки нестандартното си начало (то наистина е такова! Кой ли би започнал с график за деня? Сериозно ви питам.) Смятам да го компенсирам със съвсем стандартен край. Приятелите ви дават онова, което светът не може да ви предложи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МиМито Димитрова Всички права запазени