Никой не би избрал да живее без приятели, макар и да има всички останали блага
    (есе)

Първо: събуждаш се рано сутрин,възможно  най-рано, така, че да не закъснееш, днес е много важно! Закуси скоростно и хвани автобуса си. Побързай! Задачи, задачи, задачи, целият ден е изпълнен само с това. Отиди там, направи това или онова и о, Господи, побързай!!! Ето я най-сетне блажената вечер, времето ти за почивка. Спокойствие, спокойствие... и не мислиш ли, че пропусна нещо? Не, не мисля да ти нарушавам единствения ти миг почивка, но в този препълнен график пропускаш най-важната задача - времето ти за приятелите. Да, приятелите. Хората, които срещаш в автобуса (парка, вкъщи, работното място)всички те наобикалят и ти даряват най-прекрасната си усмивка. Хората, които винаги ще ти кажат "ЗДРАСТИ" и "как да ти помогна?", "добре ли си?"... Онези грижливи хорица, които няма да пропуснат и един момент, в който да ти предложат помощта си и ти да сведеш глава на рамото им, и няма да си тръгнеш, докато не ти изрецитират цяла тирада защо не трябва да... (и следва твоят проблем). М-да, ще ги нарека живото злато на всеки от нас. Онзи диамант в огърлицата ни, на който виси етикетът "безценен". Определено е така.
Смятам да вложа всички сили и да отговоря на въпроса, който си задавам в момента "защо никой не би избрал да живее без приятели, макар и да има всички останали блага?" Започнах с това начало, за да изтъкна, че нашите скъпи приятели са нещо важно и въпреки пълните ни със задачи графици, те са номер 1 в списъка. Трябва да се мисли и за цялата тази енергия, която влагат за нашите мрънкания и капризи през целия ден, те също заслужават своя дял. Все пак не трябва да бъдем егоисти. А останалите мили думи, които изрекох, е, сега ще разберете защо.
Обикновенно в есетата си пиша за себеси, но аз не съм толкова ярка личност, че да се давам за пример. А за да си отговоря на въпроса, за тая цел ще ви разкажа една история.
Имало едно време един мъж. Нека го нарека Симон. Симон си имал всичко на света и не само материални блага. Той бил умен, съобразителен, имал добра работа, от която вземал добра печалба и всички онези положителни качества, за които се сещате. Имал си прекрасна къща, цял дворец, карал само скъпи коли и носел също така скъпи дрехи. Бил е богат и заможен човек, който притежавал много пари, нямали свършване. Живеел си живота този Симон. Но едно нещо, една единствена причина не му давала мира и го държала будна през нощите,
това била самотата. Нямал си никой, който да го обича или да  мисли за него или най-малкото да го заговори. Преди да забогатее, той е имал куп приятели, на които им е пукало за него, но те бавно, малко по малко се губели из забързания му начин на живот, както пожарът бавно изчезва, докато не се превърне в тлееща светлинка. Останал сам. Почувствал се нещастен. Сега неговата къща-дворец му се сторила твърде голяма за него, твърде студена, защото нямало кой да я изпълни с пожара си. Парите му, толкова много, но за какво са му вече, с пари приятелството не се купува. Той имал всичко, но не можел да даде нищо в замяна. Е, ще бъда благосклонна към моя измислен Симон и ще променя хода на историята си, а той е, че героят ми осъзнава колко егоцентрично е постъпил. Осъзнава своята грешка, макар и късно. Отново  спечелил доверието на приятелите си, но не с пари, а със собтвената си душа. И се заклел никога, ама никога, дори и да има най-големите блага на света, те няма да заменят приятелите, които дават обичта си.
Моята история завърши с хепиенд, но аз не свършвам дотук. Имам да напиша още няколко изречения.
В крайна сметка като се замисля, този Симон може би съществува там, някъде в объркания и изкривен свят, претъпкан с какви ли не удоволствия, които изкушават толкова много хора. Не мога да ви изброявам конкретни качества у вашите приятели, те са толкова много, вие си ги знаете, че защо иначе дружите с тзи хора?! Казах кои са по-важните, а историята на бедния богаташ е повече от красноречива. Сами се замислете дали желаете да поемете пътя на удоволствията или този на приятелите. Аз вече си знам отговора на въпроса, който си зададох. Животът, мили мои, е изпълнен със въпроси като този... Кой ли ще е следващият?!
Въпреки нестандартното си начало (то наистина е такова! Кой ли би започнал с график за деня? Сериозно ви питам.) Смятам да го компенсирам със съвсем стандартен край. Приятелите ви дават онова, което светът не може да ви предложи.