komarigova (Кристина Каменова)
5 17
17.07.2010 г., 19:56 ч.

Нищо 

  Есета » Лични
1773 0 4
1 мин за четене

   Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо...  И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, без звук. И то даже не аз, а душата, душицата ми крещи. Знаеш ли, никога не съм вярвала, че може да ме боли толкова много, че мога да понеса цялата тази болка и да продължавам да съм привидно жива. Да дишам (да знаеш какво огромно усилие ми коства); да се будя (не че изобщо заспивам); да се движа (като слепец по претъпкана улица); да живея (ако това е живот). Имам чувството, че, ако ме докоснат, ще се счупя. Буквално - просто ще се разпилея на хиляди, милиони късчета тъга. Не мога да повярвам, че те няма, че не си до мен, че беше толкова лесно да си тръгнеш. Гледам се в огледалото и не мога да се позная. Тези очи - сухи, пламтящи, трептящи от болка - не са моите. Тези устни - с новородени бръчки около тях, жестоко стиснати в права линия, за да не издадат и стон - не са моите. Искам си лицето, искам си вярата, искам си душата. Всичко си искам обратно!! Искам поне искрица надежда. Като просяк, като бездомник, като човек - моля те, имай малко милост!

© Кристина Каменова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никой, ама никой не може да ви вземе лицето, вярата, душата! Повярвайте ми!Хубаво е. Поздрави...и ПИШЕТЕ
  • Много благодаря за милите думи и топлото посрещане. Наистина имах нужда от тях. Понякога и най-малкият жест на подкрепа се оказва решаващ. Отново благодаря.
  • Сърцераздерателно, но за съжаление се случва. Не е лесно човек да забрави миналото, защото то е част от нас. Раната един ден заздравява, остава белег, но идва момент в който се питаш, струвало ли си е саможертвата.Съгласна съм с Нел,че рано или късно е трябвало да изживееш и този миг, защото той ще те направи по-силна, по-мъдра и по значима. Ето как се роди това есе-изповед, а то е много силно защото е излязло направо от сърцето ти -непокварено от времето и светът в който живеем.Добре дошла в "Откровения", правилно си постъпила като намери вярната посока.
  • Чувствах, че нямах нищо, когато някой бе откраднал всичко, заради което имах стимул да живея, бях като мъртвец, като пустинник, нямах сили да се боря, да дишам, исках да крещя, но не можех...
    Повярвай, има смисъл да изживееш и този миг в своя живот, за да усетиш и оцениш истинското щастие, което ще дойде после, а то те чака... сякаш тайничко наблюдава за теб сега.
    Не позволявай на бъдещото щастие да чака дълго, защото ако задържиш тъгата прекалено, то може да си тръгне!
Предложения
: ??:??