Носталгично за детството
Обхвана ме носталгия по детството. Докато четях следобяд "Разцветът на Джийн Броуди" от Мюриъл Спарк и слушах монотонната песен на дъжда, който падаше в този сив, мрачен ден. Прииска ми се да се върна в детството - години назад. Да се прибера вкъщи на топло и да чуя най-интересната приказка на света.
Странно, но може би още в детските ми години представите ми за домашен уют са се свързвали с представите, създадени от приказките - топло домашно огнище, в което весело бумти огън, баба, която разказва приказка, а навън вятърът свири в оголелите клони на дърветата и някак си е много тъмно и страшно. И сякаш тогава приказката оживява и ти си един от героите, който се бори срещу тъмните сили на злото, помага на страдащите и всички много го обичат.
Времето и мястото, където съм родена, никога не са ми позволили да го изживея, но винаги ми се е струвало много красиво и романтично, много топло и задушевно. Представяла съм си, че съм в малка селска хижа. В огнището се извиват пламъците на огъня, щурчето пее зад огнището, навън се извива снежна виелица, сякаш всички зли сили са си дали среща в нощта и се бият, а ти си вътре на топло и се пренасяш в чудния свят на приказките.
Чувствували ли сте го някога? Искало ли ви се е да се върнете в детските години и веднъж, поне веднъж да го изживеете. Несъмнено всеки някога го е искал.
Навън е тъмно. Дъждът вали, вали и не спира. Чувствува се идването на есента. Чувствува се по окапалите листа на дърветата, по безлюдните улици. Точно в този миг безкрайно искам да съм дете и някой тихо да ме води за ръка по дебрите на приказното царство. Как да го нарека - завладяла ме е носталгия по детството, по нещо чисто, истинско, изпълнено с вяра и с мечти, много смели мечти, но безвъзвратно загубено, невъзвратимо...
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно е!Много ми хареса...изпълнено е с чувсва!
-
Колкото по остаряваш...толкова по често се връщаш в детството...
най-хубавото време в живота на човека.прекрасно написано. с обич, Ани. -
Красива идея...Толкова си чувствена и естествена!Поздравления!
-
Изживявала съм го...
Познато ми е това прекрасно чувство, приказното чувство...
Разказвали са ми приказки, била съм и "принцесата" на тати...
Сега мънииичко само пораснах и пиша своите приказки!
Любими са ми всичките главни герои в тях И се надявам тази приказка да има щастлив край!
Поздравчета, миличка!Малка топлинка е скрита в есето ти!Става му топличко на човек, докато чете! -
Пътуване в детството - така ми звучи. Често се връщам там. Само,че моето беше невероятно. Благодарна съм на близките и на приятелите си, че ми подариха това детство. Винаги го нося в душата си.
Браво! -
Детство мое реално и вълшебно,
Детство мое така си ми потребно... -
Поздрави,Ани!Винаги идваш различна, но силна,чувствена и убедителна!С обич!
-
Много е трогателно и носталгично.
-
Ние поне сме се радвали и сега с умиление се връщаме към него. Като четях това, незнам защо си мислех за онези деца, които никога не са имали...детство и ми стана тъжно. Браво! Много мило, почувствах уюта на детсвото...
-
Напоследък често се връщам в тези отминали,наивни,чисти,безгрижни и наистина "безвъзвратно изгубени" години с много,много носталгия...
Грабващи са произведенията ти Ани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
