Виртуалният гражданин - гражданин на новото време.

Какво можем да кажем за него? Той има приблизително 400 приятели във социалната мрежа фейсбук, използва ежедневно скайп, „сърфира“ в интернет в свободното си време и има множество интреси. Хубаво. Чудесно.

Същия този гражданин не гласува (понеже не вижда смисъл), рядко се среща навън с двамата си реални приятели и не си казва „здрасти“ със съседа от долния етаж, а тези от горните дори не познава. Можем ли пак да обобщим с хубаво? Или  с чудесно?

Какъв е днешният човек и що за човек е той всъщност?

Гражданинът от днес не е гражданин на света от вчера. Нагласата му към старото е лоша. Той гледа с презрение на всяка „изживелица“ на миналото. Иска новостите на днес и утре. Постоянството го ограничава. Смалява избора. Намалява свободата. А той я иска. Много. Иска да бъде такъв, какъвто му хрумне. Виртуалния гражданин не желая да се идентифицира окончателно с нищо. И не го прави. Той днес се радва на хубава пържола без следа от скрупули, но утре (понеже някъде е попаднал на ужасна статия) се събужда като непримирим защитник на животните и най-върл вегетарианец в своя окръг. Поне до утре.  И проблемът е, че тази непостоянност се загнездва все повече и по-надълбоко във взаимоотношенията. Свидетелство са  малкия брой на двойките, сключили брак.

 Непостоянството е представено като мобилност. А мобилността представлява проблем.  Понеже  имаш възможност да се обадиш на всеки. Във всеки един момент. За всяко нещо. И не искаш. Губиш „апетита“ да говориш. Да общуваш.

 И ето, че се получава. Виртуалният живот придобива реални очертания. Той замества истинския и започва да съществува като нещо отделно и много по-важно. Границите между виртуално и реално се размиват, общуването става по-леснодостъпно и по-трудно осъществимо. Светът става свят, където виртуалната реалност измества реалния живот. Свят, където новите млади използват новите медии...