Виртуалният гражданин - гражданин на новото време.
Какво можем да кажем за него? Той има приблизително 400 приятели във социалната мрежа фейсбук, използва ежедневно скайп, „сърфира“ в интернет в свободното си време и има множество интреси. Хубаво. Чудесно.
Същия този гражданин не гласува (понеже не вижда смисъл), рядко се среща навън с двамата си реални приятели и не си казва „здрасти“ със съседа от долния етаж, а тези от горните дори не познава. Можем ли пак да обобщим с хубаво? Или с чудесно?
Какъв е днешният човек и що за човек е той всъщност?
Гражданинът от днес не е гражданин на света от вчера. Нагласата му към старото е лоша. Той гледа с презрение на всяка „изживелица“ на миналото. Иска новостите на днес и утре. Постоянството го ограничава. Смалява избора. Намалява свободата. А той я иска. Много. Иска да бъде такъв, какъвто му хрумне. Виртуалния гражданин не желая да се идентифицира окончателно с нищо. И не го прави. Той днес се радва на хубава пържола без следа от скрупули, но у ...