(Клишетата проговарят)
Още в детските години от живота в съзнанието ни се насаждат норми, които заобикалящото ни общество е приело за истини или неистини. Много често са ни казвали „не прави така”, ”не пипай онова”, ”това е грешно”, ”така правят само лошите деца”. Съгласна съм, че има граница между доброто и лошото. Обаче не откривам такава между грешно и правилно. „Постъпваш грешно” и „вървиш по правилния път” са две еднакви понятия, само че разгледани от два различни ъгъла. За кого твоите постъпки са грешни? Кой определя правилата, по които да играеш играта на живота си? Не сме ли самите ние тези, които определят желанията си? Нали все пак отново ние поемаме последствията от тях – не друг. Често чувам изрази като „Аз вярвам в Бог!”, ”Господ ми помага!”, „Господ ме изцери!” Хора с тежки физически заболявания, които са успели да се преборят сами, изведнъж се превръщат във фанатици, уповаващи се на Господ. Моите уважения към Него и към всички, които силно вярват, че Той ни напътства и п ...