Щастие - колко много надежда, очакване и стремеж има в тази дума!
Пътувайки в собствените си спомени и в годините назад си спомням колко различни нюанси съм влагала в това понятие... И годините отмиват старите мечти, заличават ги от съзнанието както реката си проправя нови и нови пътища.
Всъщност Ф. М. Достоевски в книгата си претворява старозаветния принцип на Православието като религия. Но дали всъщност е така, или този принцип просто се е заличил, може би Ние, Хората сме успели да го променим и да бъдем щастливи без да си купуваме?
Още преди векове Хелвеций твърди, че "Мисълта на човека влиза през вратата на чувствата". Може би, ако отворим тази врата на чувствата, ще достигнем до мечтата на живота си? И не прави ли именно това героят на Достоевски, той стои на прага на своите чувства и... заслепен от тях, от собствените си объркани чувства, всъщност може би накрая е успял да си купи щастие... след доста години страдание...
Това ме обърква... виждам света около мен и... наистина има ...