Има жени, които изгарят на собствената си клада. Жени, които не се свенят да се раздадат до краен предел, ако изобщо има предел на себераздаването и себеотричането. Жени - вещици, жени - магьосници, но в същото време жени - ангели.
Когато обикнат, обичат до лудост. Когато обикнат, отварят широко, сърце и душа. Забравят за себе си, живеят за онзи, когото избира сърцето, всеотдайно, може би и властно, обсебващо понякога, може би до задушаване, но обичат с цялото си същество, с всяка частица, с всяка мисъл, с всяка сълза. Отдават всичко, безрезервно, напълно… Стават път в безпътието, звезда в мрака, постеля за умората, завивка за студа, мост над бездната, оазис в пустинята, дъга след поройния дъжд… Жени съзидателки, жени с много лица и с безброй роли. И всичко това им носи наслада, и търпят, и разбират, и съчувстват, и се борят, и не се предават… Не се предават и не предават онова, което е там, в сърцето. Не искат и не очакват нищо в замяна. Стига им да чувствам топлината в гърдите си. И ...