Aug 27, 2024, 7:39 PM

Обич към вечността...

  Essays » Love
667 3 2
1 min reading

      Има жени, които изгарят на собствената си клада. Жени, които не се свенят да се раздадат до краен предел, ако изобщо има предел на себераздаването и себеотричането. Жени - вещици, жени - магьосници, но в същото време жени - ангели.  

      Когато обикнат, обичат до лудост. Когато обикнат, отварят широко, сърце и душа. Забравят за себе си, живеят за онзи, когото избира сърцето, всеотдайно, може би и властно, обсебващо понякога, може би до задушаване, но обичат с цялото си същество, с всяка частица, с всяка мисъл, с всяка сълза. Отдават всичко, безрезервно, напълно… Стават път в безпътието, звезда в мрака, постеля за умората, завивка за студа, мост над бездната, оазис в пустинята, дъга след поройния дъжд… Жени съзидателки, жени с много лица и с безброй роли. И всичко това им носи наслада, и търпят, и разбират, и съчувстват, и се борят, и не се предават… Не се предават и не предават онова, което е там, в сърцето. Не искат и не очакват нищо в замяна. Стига им да чувствам топлината в гърдите си. И когато вътре започне да охладнява, да замръзва, тогава са и демони, и ангели с още роли, с още лица. Стигат предела, минават и отвъд него…

     Но почувстват ли нотка предателство, с голи ръце бъркат дълбоко в сърцето и изтръгват безпощадно и безвъзвратно. После оставят раната зейнала да кърви, за да им напомня себераздаването и себеотричането. За да помнят дни, месеци, години - цял един човешки живот и никога да не допуснат отново да се превърнат в път за скитника, в звезда за незрящия, в постеля и завивка за неблагодарния, в оазис за онзи, заровил сълзите им в пясъка… Помнят болката, от която разцъфват маргарити, за да се пръснат в слънчева обич към вечността…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Младене! Извини ме, пропуснаснала съм чудесния ти коментар!
    Имай вдъхновяващи дни!
  • Браво, Ромашка!
    Признавам, че се възхищавам от такива жени. Най-напред велият Джек Лондон ме запали по тях с образа на Лабискуи. Да, има такива жени, но са голяма рядкост. Точно по тази причина мъжете трябва да ги ценят още повече.
    Поздравление за написаното!

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...