Нетипично за мен, в тази студена и безсънна януарска утрин мрачните ми мисли от последните месеци си тръгнаха без предизвестие. Финансова криза, помийно състояние на държавата и създаваната изкуствено от нас безизходица ми се струват сега дребни житейски проблеми, към които човек трябва да махне с ръка. Дали, за да ги отмести от съзнанието си, за да им удари шамар или просто да ги разреши с лекота, както се получава често с много сложните неща, няма значение.
"Животът е това, което се случва, докато кроим планове за него"! Често срещан цитат, по който погледа ни прескача като по нещо много познато или си казваме празното "ДА". Всъщност той описва един от най- болезнените проблеми на западното, консуматорско общество. Минало - настояще - бъдеще! Живеем в един миг, носейки огромния товар от минало на раменете си. То ни преследва, нашите реални и въображаеми грешки ни се присмиват, докато се въртим неспокойно в топлите си легла, а бъдещето задава въпроси, въпроси: "Ще ми спрат ли парното? ...