„Обичам те, но вече не те харесвам!”?
Дали любовта и всички човешки чувства подлежат на логика, или е въпрос на усещане и един ден харесваш някого, а на другия - не? Как е възможно един ден някой да ти се врича в любов, а след седмица да не те харесва вече?! Животът е достатъчно дълъг и за всяка ситуация си има хора, затова успях да измъкна много интригуващи, странни и сякаш безсмислени разкази. Интересно е как когато само си вървиш по улицата, срещаш приятелки и те сами започват да споделят за проблемите си, като че ли по този начин се пречистват, всяка, от различните си мъки. И просто така аз попаднах на днешната ми героиня, чиято история беше точно това, което с месеци търсех. За радост това не беше поредната истерична драма, а нещо повече, нещо, което повдигна много въпроси. Всичко се въртеше около едно признание за чувства и вероятно любов. Едно сравнително добре изглеждащо момче със страхотен характер и се бе обяснило. Целият разговор се въртял горе-долу около едни и същи неща, като неговите чувства, нейните. Включвал фрази от типа на: „(...) понякога първата мисъл, с която се събуждам е за теб.” или „приятели ми казват, че трябва да си много щастлива, ако знаеше как говоря за теб.” . Всичко това звучало невероятно мило и красиво, като малка приказка, в която тя е принцесата. Но въпреки това му отказала, просто защото го нямало онова чувство- пеперудите в корема и нормалните при такива чувства фантазии с леко еротичен характер. Двойката решила да си остане само приятели, и ако не може да изживее онази красива и приказна любов, то поне да запази това, което има сега. Нещата си продължили п старому и след около седмица, тя просто от любопитство, може би, за да погъделичка самочувствието си, го попитала дали още я харесва, с очаквания отговорът да е: „да” и за нейна изненада той казал, че не знае и май не я харесва толкова, колкото преди. Шок!!! За Бога, изминала е една седмица, а той вече не знае дали я харесва, това са само част от мислите обсебили главата и. След това аз си зададох въпроса: „Как може до преди два дена да кажеш на някого, че си почти влюбен и изведнъж просто да спреш за отрицателно време?” Някак е обидно, дори тя от една страна да не иска той да я харесва, все пак ние сме хора и сме егоисти, няма как една мъничка частица от теб да не иска да бъде обичана и просто е обидно. Толкова противоречиви думи да излизат от една душа, едно сърце, сякаш всичко, което досега и бе казал се обезсмисляше. Няма логика и аз вярвам, че по принцип в чувствата няма логика, но нещата трябва да са свързани поне мъничко, иначе е напълно неестествено. И дори сега не разбирам, не е нормално някой да ти каже толкова различни неща. Може би има две възможности - или човекът е психически нестабилен и има раздвоение на личността, но всички знаем, че за това има много малък шанс, все пак не се намираме в някоя сапунка, където главният герой си е загубил паметта и животът му се е превърнал в пълна бъркотия. Другата възможност е най-вероятно лъжа, чрез която иска да запази мъжкото си достойнство. Или може би казва истината? Единствен той знае, може би дори сам не знае, но ако обичаш някого и той те отблъсне, как е възможно да заповядаш на сърцето си и да го забравиш за броени дни?
От създаването на света ние хората сме преминали през много епохи и етапи на развитие. През епохата на палеолита са се образували първите човешки организации, през мезолита възниква земеделието и скотовъдството и с всяка епоха сме се развивали все повече, преминавайки през много и различни метаморфози, докато стигнем до тук, но наистина ли вече сме еволюирали до такава степен, че да можем да контролираме чувствата си - да си кажем днес ще обичам този, а утре - онзи!? Отговор няма, не мога да кажа за света - дали всички са така, но за себе си знам, че не мога да играя с чувствата си като кукла на конци, защото си имат своя същност и сякаш са като отделна личност, която прави каквото си иска. Не може просто да имаме копче, на което пише: „on” и „off” * и само с едно докосване да изключим или включим емоциите си. Дали щеше да е по-хубаво, ако можехме - със сигурност щяхме да си спестим много мъки и ходения по психотерапевти, но нали животът ще изгуби смисъла си, интересния оттенък, който притежава и каквото и да правехме, просто нямаше да е същото.
* „on”/ „off”- включен/изключен за електрически уреди (англ. език)
© Лора Всички права запазени