Общуването...То умение ли е, изкуство, жизнено важно за хората, или е без значение, без смисъл, импулсивно, спонтанно? Все въпроси, на които човек трябва да намери отговорите по пътя на живота си...
Според мен общуването е изкуство, което изисква човек да притежава умението да разсъждава и да се изказва. Хората постоянно се учат да общуват, не се раждат научени. Общуването просто е начин на живот.
Хората по света притежават уникалното умение да говорят. Но целта на общуването не е просто човек да сипе поток от думи, а да влага известен смисъл в тях. Отстояването на личното мнение и позициите са от особено важно значение за комуникацията. По този начин околните си правят изводи за нас като личности, за нашето мислене и за разбирането ни за живота.
Има много неща,които печелим, когато комуникираме с останалите хора. Най-малкото, ние се приобщаваме към тях и ставаме част от обществото, в което живеем. А и времето на нашето съществуване е изключително демократично и либерално и притежаваме свобода на словото. Това значи, че можем без проблем, свободно да изразяваме личното си мнение, без страх от хорското одобрение или отхвърляне. Но както всяко нещо, така и общуването има своите отрицателни черти. В процеса на изразяването на мислите ни,хората често ни разбират погрешно, или просто изопъчават думите ни. Но тук вече става въпрос за ценностната система на околните,за техните разбирание.И за фалша,лицемерието и лъжата, които властват във времето,в което живеем. Въпрос на умение е да се преборим с това и да докажем най-вече на себе си, че все пак добротата и искреността донасят ред в собствения ни свят. А така и в света на околните.
Общуването от друга страна е начин да изразим емоциите си. Споделеното щастие е още по-голямо, а нещастието е по-малко, когато го разделим с другите.А това става единствено чрез комуникирането. То е начин да сме в хармония със заобикалящия ни действителност и ни прави част от цялото, от света.
Ние,хората, трябва да сме благодарни за този дар на природата-речта. И трябва да се чувстваме щастливи от този факт, а не да го приемаме за даденост. И да осъзнаем,че общуването е оръжие, което трябва да използваме за съзидание, а не за разрушение !Именно така светът, в който живеем, ще стане по-добър! Дали? Може би...
© Деница Димитрова Всички права запазени