25.06.2011 г., 11:31

Одата за едно празно сърце...

2.3K 0 0
1 мин за четене

   За всички, които знаят колко гадно е да обичат някого, въпреки всичко, а ТОЙ дори да не подозира...
    И когато един ден събрах кураж да му разкрия малката си тайна, той вече беше с друга... Пожелавам им щастие, а наум проклинам момента, в който се запознахме. Веднага пропъждам тези мисли, убеждавам се, че не съм такава... Защото, когато си легна вечер, прегръщам възглавницата си и си представям, че е ТОЙ... В главата ми спомените ми се превъртат като на лента... От очите ми потичат две сълзи... Едната от радост, защото, когато се сетя за него, не мога да спра усмивката си... Все пак, срещнахме се и от тогава не мога да си го избия от главата...
    Втората е заради болката. Болката, която ме връща на земята, която се забива като нож в сърцето ми. Острието на истината... Горчивата истина... Той е далеч, не е до мен... Неговото сърце друга притежава. И все пак той има нещо мое... Сърцето, което тупти в гърдите ми, му е подарило частица от себе си и сега е у НЕГО...

                    Понякога се чудя би ли ми простил това, че го обичам така...?

                                    Но ТОЙ дори не подозира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МанДарини Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...