Аnna (Ана Янкова)
185 488
19.01.2023 г., 18:13 ч.

Огледално 

  Есета
554 1 2

Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.

Някъде се чува хлеч на дете.

Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!

Пътят на сърцето очовечено върви към гибел. 

Вече не ми е весело. Тъмното ме плаши, а в огледалото сълзите ми изглеждат огромни бездни. Вятърът ръмжи озлобен и окован в страстта си. Облаци нелепо докарват този неистов дъжд. 

Миналото е като спомен, настоящето е стряха. 

Вяра без мечти и празно огледало... 

 

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??