Спокойна майчина душа! Написах стих. Хареса се на мили хора. Някак си обаче, не мога да се радвам на топлите отзиви за моите слова, защото са писани през сълзи. През горди сълзи, сякаш гордостта, че съм имал прекрасна майка, надделява над тъгата. Тя пък - гордостта - се пропуква при мисълта, че не съм бил напълно достоен за такава майка, че не съм направил достатъчно за нея, че не съм бил до нея и не съм държал ръката майчина във всички трудни за нея моменти. Като синци на прелестна огърлица - сега вече скъсана - се изнизват вечните мигове в сърцето ми, когато тя бе до мен, дори само с мисълта и обичта си. Не искам да завършвам тези редове, така както не мога да се примиря, че никога повече няма да я видя и целуна ръката й...
Чар, колкото и да ни се иска не можем да бъдем винаги до близките си, когато те имат нужда от подкрепа! Ти завърши тези редове, но твоята любов към нея и спомените ще бъдат вечни! Разбирам те много добре!!!
Думите ти идват от сърцето и отекват на небето. Четат ги онези, за които има значение какво си написал. Есето ти е чудесно. С удоволствие поставям 6, с пожелания да не спираш да пишеш за мен, ако щеш искам да те чета
Тя вече е една звезда и блясъкът й ще свети винаги в душата ти.Любовта й ще ти даде сили да продължиш.Не се обвинявай, че не си направил достатъчно - за една майка е достатъчно само да чувства обичта на детето си, нищо повече.Една майка винаги прощава грешките, защото обичта й преодолява всичко - и болка, и обида.Сега можеш да направиш само едно - да продължиш да живееш така, както би искала тя.Запомни - една майка е щастлива само когато и детето й е щастливо - незавидимо дали е до него или не.Няма да коментирам стиха ти - прекрасен е.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.