Jul 27, 2006, 7:39 AM

ОГЪРЛИЦА

Essays

1.5K 0 6

ОГЪРЛИЦА

Спокойна майчина душа!
Написах стих. Хареса се на мили хора.
Някак си обаче, не мога да се радвам на топлите отзиви за моите слова, защото са писани през сълзи.
През горди сълзи, сякаш гордостта, че съм имал прекрасна майка, надделява над тъгата. Тя пък - гордостта - се пропуква при мисълта, че не съм бил напълно достоен за такава майка, че не съм направил достатъчно за нея, че не съм бил до нея и не съм държал ръката майчина във всички трудни за нея моменти.
Като синци на прелестна огърлица - сега вече скъсана - се изнизват вечните мигове в сърцето ми, когато тя бе до мен, дори само с мисълта и обичта си. Не искам да завършвам тези редове, така както не мога да се примиря, че никога повече няма да я видя и целуна ръката й...

Чар, 27.07.06 ... в памет

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Laska (Ласка Александрова)

Поклон.....

2008-07-07T12:28:31+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Една проронена сълза...

Поклон!

2008-07-07T09:21:45+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Чар, колкото и да ни се иска не можем да бъдем винаги до близките си, когато те имат нужда от подкрепа! Ти завърши тези редове, но твоята любов към нея и спомените ще бъдат вечни! Разбирам те много добре!!!

2006-10-24T22:41:20+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Ех, тази майчина обич и искрено преклонение пред светостта на майките. Силно емоционално е есето ти, Дар. А това особено ме впечатли

През горди сълзи, сякаш гордостта,
че съм имал прекрасна майка надделява над тъгата.

2006-07-27T21:24:15+03:00
velina (Велина)

Думите ти идват от сърцето и отекват на небето. Четат ги онези, за които има значение какво си написал. Есето ти е чудесно. С удоволствие поставям 6, с пожелания да не спираш да пишеш за мен, ако щеш искам да те чета

2006-07-27T19:44:47+03:00