25.10.2011 г., 18:33

Омраза

1.7K 0 0

Отдавна съм загубил пътя! 

Чувството си за вина съм приглушил,

добрината в мен от себе си съм скрил.

Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,

а над кървавата диря сега виждам 

грозно, злобно и намръщено лице!

 

Не виждам ясно от омраза,

обзела ме е като зараза.

Някога очите ми бяха пълни

с надежда,

а сега са просто огорчени.

Сега решен съм аз да мразя

и никога повече пред никого да лазя.
Всяка добрина ще газя

и дълбоко в мен заключена ще пазя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...