25.10.2011 г., 18:33

Омраза

1.7K 0 0

Отдавна съм загубил пътя! 

Чувството си за вина съм приглушил,

добрината в мен от себе си съм скрил.

Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,

а над кървавата диря сега виждам 

грозно, злобно и намръщено лице!

 

Не виждам ясно от омраза,

обзела ме е като зараза.

Някога очите ми бяха пълни

с надежда,

а сега са просто огорчени.

Сега решен съм аз да мразя

и никога повече пред никого да лазя.
Всяка добрина ще газя

и дълбоко в мен заключена ще пазя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...