Oct 25, 2011, 6:33 PM

Омраза

1.7K 0 0

Отдавна съм загубил пътя! 

Чувството си за вина съм приглушил,

добрината в мен от себе си съм скрил.

Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,

а над кървавата диря сега виждам 

грозно, злобно и намръщено лице!

 

Не виждам ясно от омраза,

обзела ме е като зараза.

Някога очите ми бяха пълни

с надежда,

а сега са просто огорчени.

Сега решен съм аз да мразя

и никога повече пред никого да лазя.
Всяка добрина ще газя

и дълбоко в мен заключена ще пазя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...