Отдавна съм загубил пътя!
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам
грозно, злобно и намръщено лице!
Не виждам ясно от омраза,
обзела ме е като зараза.
Някога очите ми бяха пълни
с надежда,
а сега са просто огорчени.
Сега решен съм аз да мразя
и никога повече пред никого да лазя.
Всяка добрина ще газя
и дълбоко в мен заключена ще пазя!
© Тодор Иванов Todos los derechos reservados