... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгват, без дори да се сбогуват. Да, знам, че боли, но такъв е светът, такива са и хората - жестоки.
Сега пак ще трябва да изграждаш наново своя свят, да градиш студени кули и каменни стени... звучи грубо, но е единственият начин да се предпазиш от следващ удар по твоята душа. Дали сърцето ти може да понесе още? Дали има още хора, които са способни да ти причинят болка?... вече няма смисъл, това, което остана в теб - не си струва някой да си прави труда да ти го вземе. Така че се успокой, сама си и никой няма да дойде, никой няма да влезе през онази малка вратичка, от която погледът ти непрестанно чака някакво спасение.
Желанието, което имаше преди за живот, днес е съвсем различно... голяма част ...