Опит за летене
Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии.
Студенината е второто ми аз.
Пробито и самотно сърцето страда по минали любови.
Искам да извикам: Помощ!, но гласът ми се губи сред тълпата.
Изгубих всичко, сега погребвам и нея - обичта...
От мрака се ражда убиеца на мечтите, копнежите, плановете.
Чувствата са повалени надежди и тъпчем ги без капка жал.
Кал. Пръст. Дъжд. Безкрайност.
Егото се бори за надмощие, бичува тишината.
И спуснала съм косите си, разрошени от вятъра, вървя сама по пътя прашен.
В душата ми е зима.
Ръцете умоляват за обичта ти.
Напразно в ехото се удрят нотите.
Отчаянието ми е другар, примирението-спасител.
Как лесно поругаваме топлината!
Безкраен ден, а в него ти отсъстваш.
Затворих вратата на обичта и я замених с омраза.
Вените са смазани дъги на заблудата, че щастието е достижимо, уловимо, че трае вечно.
Нищо не остана от младостта, превърнах се в старица.
Светът е тътен, гръм, стон, болка...
И в нищото намирам остатъци от чувства, смазани от сивотата.
А в полета на птица разпознавам себе си. Нека полетя и аз!
Напразен опит, падам върху майката земя.
Не усещам нищо, една жена- забравена от Бога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
