Oct 19, 2018, 4:16 PM

Опит за летене 

  Essays » Love
307 0 4
1 мин за четене

© Ана Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стойчо, благодаря за коментара. По-скоро исках да видя, отричайки се от света, докъде ще успея да стигна...Отчаянието не е изход. Опитах още едно творческо търсене...
  • Драга Ана, отчаянието води до никъде.Нима си загубила надежда? За да обичаш не е лесно в погромен за душата момент.Но нищо по-лесно от това е да се самообругаваш и презираш.На помощ идва търпението:с времето неприятните емоции стихват.А може би писането и споделянето интуитивно те води по пътя на нови творчески търсения?
    Успех!
  • Благодаря, Илияна! Радвам се, че текстът те е докоснал! Любовта е прекрасно чувство, когато е споделена. Краят на обичта е равносилно на смърт. 🙂
  • "...една жена забравена от Бога." Чудесен завършек на произведението. Тъжно е наистина, болно е. Но като се замисля, едва ли човек изпитал любовта или обичта, може да бъде забравен от Бога. Поздравления за пълните с чувства редове.
Random works
: ??:??