Още един ден...
Скоро ми се завъртя в главата една такава мисъл, която отдавна не ме беше спохождала. И установих, че отговорите ми не са същите, както преди... доста време. „Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот?" Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една усмивка... А какво да кажем за цял ден? Но ако знаем, че е последен?
„Живей като за последно!"; „Взимай от живота с пълни шепи!"; „Живей днес, защото утре може да няма!" и т.н. Има толкова много съвети за важността на сегашния момент. Но ние си живеем... както обикновено. Днес е почти като вчера... И като онзи ден... Отлагаме толкова неща, едва ли не с надеждата, че те ще се случат сами и не предприемаме нищо, мислейки си, че пред нас имаме безкрайно много време. Пропускаме възможности за нещо ново - било то работа или забавление; оставяме любовта да си отиде или да отмине, просто ей така... Бъдещето е пред нас!
И се замислих: Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот? Спомних си, преди време, с приятели сме се питали такива неща. А отговорите бяха или поне ни се струваха невероятни. През този, оставащ ден, искахме да: скачаме с бънджи (повечето имахме страх от високо J); да караме сърф на австралийския бряг; или, в краен случай, водни ски някъде по Черноморието; да се качим на самолет - по възможност изтребител; да се запознаем с някоя холивудска звезда; ако може, в този един ден, да ни дойде прозрение и да направим някое велико откритие...
Но с времето забравихме дори да си задаваме въпроси; позабравили сме да мечтаем; вървим в коловоза на ежедневието и ако случайно тръгнем по други релси, някой „доброжелател" ще ни върне обратно. Е, да - мечтите останаха, но събрали доста прах и разочарования...
Сега, когато си задавам този въпрос, отговорите не са толкова „екстремни". Може би са малко... скучни... Бих поискала прошка, ако съм наранила някого (а сигурно съм - кой не е?) ; бих простила на всички, които са ме наранили; ще кажа на хората, които обичам, че ги обичам... И колкото може, повече ще прегръщам и целувам моето малко съкровище и моето голямо момче... Още един ден... Защото те са всеки един мой ден, всеки един мой миг... живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
