Скоро ми се завъртя в главата една такава мисъл, която отдавна не ме беше спохождала. И установих, че отговорите ми не са същите, както преди... доста време. „Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот?" Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една усмивка... А какво да кажем за цял ден? Но ако знаем, че е последен?
„Живей като за последно!"; „Взимай от живота с пълни шепи!"; „Живей днес, защото утре може да няма!" и т.н. Има толкова много съвети за важността на сегашния момент. Но ние си живеем... както обикновено. Днес е почти като вчера... И като онзи ден... Отлагаме толкова неща, едва ли не с надеждата, че те ще се случат сами и не предприемаме нищо, мислейки си, че пред нас имаме безкрайно много време. Пропускаме възможности за нещо ново - било то работа или забавление; оставяме любовта да си отиде или да отмине, просто ей така... Бъдещето е пред нас!
И се замислих: Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот? Спомних ...