FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
Apr 28, 2009, 8:41 AM

Още един ден... 

  Essays » Personal
1960 0 13
1 мин reading

 

Скоро ми се завъртя в главата една такава мисъл, която отдавна не ме беше спохождала. И установих, че отговорите ми не са същите, както преди... доста време. „Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот?"  Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една усмивка... А какво да кажем за цял ден? Но ако знаем, че е последен?

„Живей като за последно!"; „Взимай от живота с пълни шепи!"; „Живей днес, защото утре може да няма!" и т.н. Има толкова много съвети за важността на сегашния момент. Но ние си живеем... както обикновено. Днес е почти като вчера... И като онзи ден... Отлагаме толкова неща, едва ли не с надеждата, че те ще се случат сами и не предприемаме нищо, мислейки си, че пред нас имаме безкрайно много време. Пропускаме възможности за нещо ново - било то работа или забавление; оставяме любовта да си отиде или да отмине, просто ей така... Бъдещето е пред нас!

   И се замислих: Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот? Спомних си, преди време, с приятели сме се питали такива неща. А отговорите бяха или поне ни се струваха невероятни. През този, оставащ ден, искахме да: скачаме с бънджи (повечето имахме страх от високо J); да караме сърф на австралийския бряг; или, в краен случай, водни ски някъде по Черноморието; да се качим на самолет - по възможност изтребител; да се запознаем с някоя холивудска звезда; ако може, в този един ден, да ни дойде прозрение и да направим някое велико откритие...

    Но с времето забравихме дори да си задаваме въпроси; позабравили сме да мечтаем; вървим в коловоза на ежедневието и ако случайно тръгнем по други релси, някой „доброжелател" ще ни върне обратно. Е, да - мечтите останаха, но събрали  доста  прах и разочарования...

    Сега, когато си задавам този въпрос, отговорите не са толкова „екстремни". Може би са малко... скучни... Бих поискала прошка, ако съм наранила някого (а сигурно съм - кой не е?) ; бих простила на всички, които са ме наранили; ще кажа на хората, които обичам, че ги обичам... И  колкото може, повече ще прегръщам и целувам моето малко съкровище и моето голямо момче... Още един ден... Защото те са всеки един мой ден, всеки един мой миг... живот!

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нели, радвам се ,че съм подействала по този начин! Поздрави!
  • провокира ме за нови размисли по въпроса..
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=166234
  • Миа, благодаря за мнението! Не би трябвало да чакаме, но ние, хората, сме си такива. После съжаляваме, че сме закъснели! Поздрав!
  • Така е, Антонела! Хубаво е по-често да си го задаваме! Благодаря.Подрави!
  • Чудесен въпрос!!! Много е отрезвяващо и терапевтично всеки да си го зададе... Така просто...за сверяване на часовника. Дали сме на правилния път. Поздрави,Мария!!!
  • Нели, като всички е ако не знаем, че е последен. В противен случай сигурна съм, че ще всеки ще направи нещо ... различно! Благодаря!
  • .. Последният ден е ден като всички останали...., за съжаление..
  • Светлана, благодаря за мнението и за милите думи! Всички сме хора, обикновени хора. Хубаво е, когато и дребните неща ни правят щастливи. А ако умеем да обичаме и да бъдем добри, тогава и други ще правим щастливи. Поздрави!
  • Когато пред мен застана една холивудска звезда, която съм гледала само по филмите, разбрах че...няма невъзможни неща на този свят. Той за мен беше звезда, която аз никога нямаше да мога да видя и...Той се оказа най-обикновен човек, когото аз нямаше никога да забележа, ако не бях го гледала във филм. Най-обикновен човек, дори не бих се обърнала да го погледна втори път, за нищо на света, дори да ми платят. И тогава разбрах, че няма невъзможни неща и че най важното е не дали си световноизвестен, нека си световно неизвестен, важното е с това, което имаш да се чувстваш щастлив. И ако ми остава дори един миг живот, аз ако не съм карала хората около мен да се чувстват шастливи...жалко за...всичко. Живейте всеки миг сякаш е последен и не се стархувайте да раздавате обичта си!!!
    Харесвам ка пишеш Мария Петрова Йордано!!!
  • Мая, благодаря за мнението! Над много неща бихме могли да се замислим ние, хората! Но колко често го правим? Поздрави!
  • Аз не бих искала да съм сама! Не бих искала и да тревожа някого, но не да съм сама! Благодаря за споделеното, Любо! Поздрави!
  • Аз пък ако знам, че имам само един ден ще се кача на Балкана , ще хвана билото и ще нося със себе си само вода, светлина и сушени плодове. И докъдето стигна! Щом е така изненадващо, трябва да съм сам!
  • Благодаря за откровението, Дими! Надявам се последното от твоя списък и аз да мога да го кажа. Поздрави!
Random works
: ??:??