Още един ден...
Скоро ми се завъртя в главата една такава мисъл, която отдавна не ме беше спохождала. И установих, че отговорите ми не са същите, както преди... доста време. „Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот?" Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една усмивка... А какво да кажем за цял ден? Но ако знаем, че е последен?
„Живей като за последно!"; „Взимай от живота с пълни шепи!"; „Живей днес, защото утре може да няма!" и т.н. Има толкова много съвети за важността на сегашния момент. Но ние си живеем... както обикновено. Днес е почти като вчера... И като онзи ден... Отлагаме толкова неща, едва ли не с надеждата, че те ще се случат сами и не предприемаме нищо, мислейки си, че пред нас имаме безкрайно много време. Пропускаме възможности за нещо ново - било то работа или забавление; оставяме любовта да си отиде или да отмине, просто ей така... Бъдещето е пред нас!
И се замислих: Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот? Спомних си, преди време, с приятели сме се питали такива неща. А отговорите бяха или поне ни се струваха невероятни. През този, оставащ ден, искахме да: скачаме с бънджи (повечето имахме страх от високо J); да караме сърф на австралийския бряг; или, в краен случай, водни ски някъде по Черноморието; да се качим на самолет - по възможност изтребител; да се запознаем с някоя холивудска звезда; ако може, в този един ден, да ни дойде прозрение и да направим някое велико откритие...
Но с времето забравихме дори да си задаваме въпроси; позабравили сме да мечтаем; вървим в коловоза на ежедневието и ако случайно тръгнем по други релси, някой „доброжелател" ще ни върне обратно. Е, да - мечтите останаха, но събрали доста прах и разочарования...
Сега, когато си задавам този въпрос, отговорите не са толкова „екстремни". Може би са малко... скучни... Бих поискала прошка, ако съм наранила някого (а сигурно съм - кой не е?) ; бих простила на всички, които са ме наранили; ще кажа на хората, които обичам, че ги обичам... И колкото може, повече ще прегръщам и целувам моето малко съкровище и моето голямо момче... Още един ден... Защото те са всеки един мой ден, всеки един мой миг... живот!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
