3.06.2008 г., 14:42 ч.
Още един счупен смисъл
3 мин за четене
Има ли изобщо съществуването ни някакъв смисъл?
За нас самите всеки наш дъх и всяка сълза имат смисъл. Но за света, за общността, за непознатите има ли значение някое наше чувство? През целия си живот хиляди хора се опитват да открият защо живеят, какви ценности да преследват. Жалко е, че повечето до такава степен вярват в себе си, оплитайки се в размисли за живота, че са сигурни едва ли не че са призвани да спасят света. А не са способни да спасят дори същността си. Представяйки си се като герои, потъвайки в мечти как да помогнат на другите, в отчаян опит да вдъхнат живот в крехките си души, те остават безумно празни отвътре. И никой няма да им каже, че първо трябва да намерят себе си, да се научат да си прощават и помагат, да открият личността си, и после, ако им останат сили след тази кървава, жестока, вечна борба, нека спасят света. Но се съмнявам...
Сред нас няма супер герои. Не можем да дадем истина на своя живот ако преди да спасим себе си, се опитаме да раздадем празните си усилия. Ние сме просто хора, колкото и малко да изглежда това. Не сме тук да съществуваме, да сме най-добрите, да преследваме чуждите сенки, да спасяваме. Единственото, което може да вдъхне някакъв живот в нас, е да чувстваме...колкото и трудно да е.
Има хиляди начини да осмислиш съществуването си. Ти избираш.
Милиарди глупави, алчни, жалки същества избират да преследват парите и с тях да натъпчат стъкленото си сърце. Ние всички имаме нужда от тях ,да, но не превръщайте средство за оцеляване в любов. Дали нечий стъпкан, изпразнено прашен живот може да се осмисли от златото? Може би във вашите очи да, но не и в моите. Алчността е така пагубна за чувствата. Жал ми е когато видя как любовта към парите се е втренчила в мен, свряла се в нечия прозрачна гнила и продажна мисъл. Опитайте се да чувствате със златото, сложете две монети на мястото на неизползваното си сърце, опитайте да издишате банкноти, пробвайте да потърсите утеха в обятията на бижутата.
Някои намират смисъл в любовта си. Но това чувство жестоко те подлъгва, че ти си нещо голямо и важно, целият свят е твой. А всъщност трепетите на малкото ти сърце въобще не вълнуват земята. И въпреки това любовта е силна. Тя избистря ума ти, ражда живота ти и те учи да си човек. Поклон пред нея. Без обичта всяко друго чувство не би имало значение, мечтите щяха да се чупят още при раждането си, усмивките щяха да прашастват на устните ни. Тя е велик дар, опакован в златно щастие. Но е възможно най-крехкия и несигурен начин да осмислиш каквото и да било. Всички знаем, че тя си тръгва, малко от нас знаят колко невероятно болезнено и внезапно е това. Тя е светлина по-черна от нощ, разсичаща, сладка, желана, погубваща мъка. Заслужава си да я изпиташ, да те роди и убие после. Да, ще ви боли, но не се страхувайте, а откраднете от обичта няколко спомена чисто щастие.
И винаги ще настъпи момент когато нищо не ти е останало. Когато усещаш десетки отровни ножа в гърба си, когато с всеки твой дъх от теб изтича именно смисъла на живота ти. Когато усещаш самотата да те обсебва, прегръща, утешава, погубва. В този момент повечето биха се предали, без ценности, фалшиви или не, биха отнели живота си, който в действителност никога не са имали. Едно нещо си струва обаче да не бъде забравено. Когато всеки друг смисъл и стимул увехне, светлината изгние, болката започне да лази във вените ти, тогава ти остава само едно нещо, по-могъщо от целия свят. Бъдещето. То винаги остава пред очите ни, в стъпките ни. И завинаги ще крие надеждата в мъгла от неизвестност и мечти. Утрешният ден никога не идва, върви пред нас, но ни води. То е единственото нещо, което няма да ви предаде, утехата ви когато осъзнаете как приятелите ви са най-големите ви врагове.
Аз съм човек и няма нищо по-голямо или нищожно от това. Аз чувствам, обичам, мразя, съжалявам, греша. И съм намерила смисъл за живота си. А вие?
За нас самите всеки наш дъх и всяка сълза имат смисъл. Но за света, за общността, за непознатите има ли значение някое наше чувство? През целия си живот хиляди хора се опитват да открият защо живеят, какви ценности да преследват. Жалко е, че повечето до такава степен вярват в себе си, оплитайки се в размисли за живота, че са сигурни едва ли не че са призвани да спасят света. А не са способни да спасят дори същността си. Представяйки си се като герои, потъвайки в мечти как да помогнат на другите, в отчаян опит да вдъхнат живот в крехките си души, те остават безумно празни отвътре. И никой няма да им каже, че първо трябва да намерят себе си, да се научат да си прощават и помагат, да открият личността си, и после, ако им останат сили след тази кървава, жестока, вечна борба, нека спасят света. Но се съмнявам...
Сред нас няма супер герои. Не можем да дадем истина на своя живот ако преди да спасим себе си, се опитаме да раздадем празните си усилия. Ние сме просто хора, колкото и малко да изглежда това. Не сме тук да съществуваме, да сме най-добрите, да преследваме чуждите сенки, да спасяваме. Единственото, което може да вдъхне някакъв живот в нас, е да чувстваме...колкото и трудно да е.
Има хиляди начини да осмислиш съществуването си. Ти избираш.
Милиарди глупави, алчни, жалки същества избират да преследват парите и с тях да натъпчат стъкленото си сърце. Ние всички имаме нужда от тях ,да, но не превръщайте средство за оцеляване в любов. Дали нечий стъпкан, изпразнено прашен живот може да се осмисли от златото? Може би във вашите очи да, но не и в моите. Алчността е така пагубна за чувствата. Жал ми е когато видя как любовта към парите се е втренчила в мен, свряла се в нечия прозрачна гнила и продажна мисъл. Опитайте се да чувствате със златото, сложете две монети на мястото на неизползваното си сърце, опитайте да издишате банкноти, пробвайте да потърсите утеха в обятията на бижутата.
Някои намират смисъл в любовта си. Но това чувство жестоко те подлъгва, че ти си нещо голямо и важно, целият свят е твой. А всъщност трепетите на малкото ти сърце въобще не вълнуват земята. И въпреки това любовта е силна. Тя избистря ума ти, ражда живота ти и те учи да си човек. Поклон пред нея. Без обичта всяко друго чувство не би имало значение, мечтите щяха да се чупят още при раждането си, усмивките щяха да прашастват на устните ни. Тя е велик дар, опакован в златно щастие. Но е възможно най-крехкия и несигурен начин да осмислиш каквото и да било. Всички знаем, че тя си тръгва, малко от нас знаят колко невероятно болезнено и внезапно е това. Тя е светлина по-черна от нощ, разсичаща, сладка, желана, погубваща мъка. Заслужава си да я изпиташ, да те роди и убие после. Да, ще ви боли, но не се страхувайте, а откраднете от обичта няколко спомена чисто щастие.
И винаги ще настъпи момент когато нищо не ти е останало. Когато усещаш десетки отровни ножа в гърба си, когато с всеки твой дъх от теб изтича именно смисъла на живота ти. Когато усещаш самотата да те обсебва, прегръща, утешава, погубва. В този момент повечето биха се предали, без ценности, фалшиви или не, биха отнели живота си, който в действителност никога не са имали. Едно нещо си струва обаче да не бъде забравено. Когато всеки друг смисъл и стимул увехне, светлината изгние, болката започне да лази във вените ти, тогава ти остава само едно нещо, по-могъщо от целия свят. Бъдещето. То винаги остава пред очите ни, в стъпките ни. И завинаги ще крие надеждата в мъгла от неизвестност и мечти. Утрешният ден никога не идва, върви пред нас, но ни води. То е единственото нещо, което няма да ви предаде, утехата ви когато осъзнаете как приятелите ви са най-големите ви врагове.
Аз съм човек и няма нищо по-голямо или нищожно от това. Аз чувствам, обичам, мразя, съжалявам, греша. И съм намерила смисъл за живота си. А вие?
© Димитрина Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Димитрина,много хубави разсъждения.За твоите години и сред поколението, което сега расте и те заобикаля, ти сякаш си с години напред.Много интелигентен изказ, а за твоя смисъл -това е най-хубавото.Един млад човек да търси и намира смисъл в своето съществувание.Всеки е призван за нещо на тая земя и макар и да неосъзнаваме,ние сме нужни на другите, повече отколкото на нас самите.Още веднъж, поздрави и бъди все такава-истинска...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
мъдро и истинско послание...хубаво е, че си
намерила смисъла на живота си...Бъди себе си...!
с обич за теб.