Има ли изобщо съществуването ни някакъв смисъл?
За нас самите всеки наш дъх и всяка сълза имат смисъл. Но за света, за общността, за непознатите има ли значение някое наше чувство? През целия си живот хиляди хора се опитват да открият защо живеят, какви ценности да преследват. Жалко е, че повечето до такава степен вярват в себе си, оплитайки се в размисли за живота, че са сигурни едва ли не че са призвани да спасят света. А не са способни да спасят дори същността си. Представяйки си се като герои, потъвайки в мечти как да помогнат на другите, в отчаян опит да вдъхнат живот в крехките си души, те остават безумно празни отвътре. И никой няма да им каже, че първо трябва да намерят себе си, да се научат да си прощават и помагат, да открият личността си, и после, ако им останат сили след тази кървава, жестока, вечна борба, нека спасят света. Но се съмнявам...
Сред нас няма супер герои. Не можем да дадем истина на своя живот ако преди да спасим себе си, се опитаме да раздадем празните си уси ...