LONTANA (Даша)
246 1356
15.01.2007 г., 13:42 ч.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ: КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ЛЮБОВТА 

  Есета
7087 0 17
8 мин за четене

ОЩЕ ВЕДНЪЖ: КАКВО  Е  И КАКВО НЕ  Е  ЛЮБОВТА

 

 

         Наскоро попаднах на следните мисли. Замислих се и аз и мислите си искам да споделя преди всичко с младите хора, които посещават този сайт.

 

“Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: ДУШАТА, РАЗУМА, и ТЯЛОТО.

Влечението на ДУШАТА поражда приятелството.

Влечението на УМА поражда уважението.

Влечението на ТЯЛОТО  поражда желанието.

Съединяването на трите влечения ражда ЛЮБОВТА.”

    

         Казали са го мъдреците. Бях стигнала  сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки като всеки човек често за нея – Любовта. Според мен любовта в най-чистия й вид е майчината любов – безусловно, безкрайно и еднопосочно отдаване. Тя се радва когато получи ответност, но не я изисква.                                           

         Любовта между мъжа и жената е по-различна. Чувство, което се стреми към свързване в съюз на две човешки същества, защото в нея съществува влечението на тялото т.е. желанието, нагона, животинския инстинкт за продължението на рода. Това не изключва приятелството и уважението в този съюз.  Напротив! Те са човешкото й проявление, те правят това чувство Любов. Следва те да са над желанието, защото на хората, свързани от любов,  предстои да отгледат и възпитат желаните плодове на тази любов - децата. Всички родители обичат безумно децата си, но докато са млади не винаги си дават сметка каква огромна отговорност е това - да отгледаш Човек. Отговорност, за която не всички са готови. Отговорност, на която никъде  никой не учи – няма учебници, няма преподаватели. Тя се учи в семейството. Първо хората, които се свързват в съюза на любовта, следва да са наясно със себе си и с етиката в любовта, за да могат да я дадат на децата си.

          Колко са децата, които мислят “Аз няма да бъда като моите родители” ? Много. А колко мислят “Искам след време да имам семейство като нашето.”? Малко. Хубавото семейство, семейството, в което децата могат да растат щастливи, е семейството, в което има любов, а тя без етика и почтеност не съществува.

         Любовта е необятна тема и безброй са  човеците, които се свързват, привлечени един от друг. В търсене на отговора на въпроса какви точно са нейните идеални проявления, по-лесно стигнах до отговорите  на друг въпрос “Какво не е любов?”.

      Не е любов ако не изпитваш желание да даваш на другия.

      Не е любов ако той не ти липсва.

      Не е любов ако не изпитваш желание да бъдеш с него.

      Не е любов ако не чувстваш моногамността  като потребност.

      Не е любов да предадеш човека, когото обичаш.

      Не е любов ако не уважаваш достойнството му.

      Не е любов ако не пазиш честта му.

      Не е любов ако употребиш човека, когото обичаш.

      Не е любов ако изпиташ желание да отмъстиш на любимия.

      Не е любов ако му завиждаш.

      Не е любов ако дори и за миг пожелаеш смъртта му.

      Не е любов ако обърнеш гръб, когато другият има нужда от помощ.

      Не е любов да кажеш “АЗ те обичам и затова и ти ТРЯБВА да ме обичаш!”

      Не е любов ако не можеш да му дадеш свободата.

      Не е любов ако искаш да го задържиш насила.       

      Не е любов ако не желаеш щастието му.

      Не е любов ако не можеш да му кажеш “В името на твоето щастие – свободен си.”.

 

        Останалото е  ЕГОИЗЪМ.

 

        Бъдете етични, бъдете приятели, уважавайте себе си и другия. Не забравяйте, че когато е само секс,  любовта не е Любов.

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не зная,много съм объркана.Мисля,че беше любов,колкото и да мисля,сърцето ми стига до този извод.Само,че не исках да виждам въпросният човек,не че не исках,не че не ми липсваше,но имах друг повод за притеснения,които не можах да му споделя.Чувствам,че това беше любовта на живота ми,бащата на децата ми,най-прекрасният човек,на когото наистина му пукаше за мен и искаше да съм добре.Страх ме беше да го докосна,той мене също,изпитвахме страх да не сбъркаме нещо,да не се изгубим.Беше болезнено и така силно,най-истинското чувство,което съм изпитвала и ще изпитам някога...но го загубих.Защото понякога любовта не е достатъчна.Може би съм страхливка и се уплаших от всички препядствия между нас,докато той не се уплаши.Отвори сърцето си за мен и ми го предложи любов -нежна и чиста,а аз избягах.Нараних го,предадох го.Знам,че му беше тежко,не знам къде е и как е сега.Не зная за него,но минаха 6 месеца без да зная нищо за него,а чувствата ми са същите.Не мога да спя нощем от мъка и вина,че предадох единственият човек, за когото ми пука.Не мога да ходя на работа,дори да отида до магазина.Превърнах се в развалина- предадох го.Моля се на Бог той да не страда,както аз.Искам да поема всичката му болка,дано да ме е забравил.Искам да е щастлив повече от всичко на света!Господи,дано е щастлив!Много съм грешна,но това е единственото,което ми тежи.
  • Ако човека който обичаш,те обича-ще прави за теб неща,които да те радват,а не такива,които те нараняват.А във връзка с писаното от теб да "търпиш някого",имах предвид това:..."Незная ти колко и какво си изтърпяла в името на любовта, но аз съм изтърпяла доста, повярвай...".
    Какво очакваш - съжаление...???-изтърпяла си това което си позволила,има една поговорка-"Това,което човек може сам да си причини никой друг не може...".И не подценявай преживяното от другите,повярвай ми има хора,които са преживели наистина много,много любовни мъки,но болката от изгубения любим човек (независимо от ситуацията)-при всички е еднаква.Болката не можеш да измериш на кантар все пак нали...???
  • "Да търпиш някого" и да изтърпиш нещо заради човека, когото обичаш, са две много различни неща.Любовта съществува във взаимност и ако се обичат и двамата могат да изтърпят заради любовта си твърде много от онова, което животът им поднася.Ако се обичат! И двамата!И аз никъде не съм писала "да търпиш някого".Когато обичаш някого ти не го търпиш, а си щастлив с него.
  • Ама какво говорите.Любовта не е "да търпиш някого"-все пак говорим за чувство.Честно казано Даша може и да не съм те разбрала правилно,но мисля,че малко си противоречиш.Веднъж казваш "някой, когото ти обичаш, но той не те обича, за мене е безсмислено самоунищожение...",а после "аз съм изтърпяла доста, повярвай. И знам, че е прекрасно да го правиш, ако има за кого".Самия факт,че си търпяла "нещо" на мен ми говори,че е било лошо,а че го правиш в "името на любовта" ми звучи като оправдание пред себе си.Ама това е дълга тема на разговор,а сега нямам време,пък и си водя монолог в момента...
  • Чела съм и аз посланието на Апостол Павел, Дидислава. Незная ти колко и какво си изтърпяла в името на любовта, но аз съм изтърпяла доста, повярвай. И знам, че е прекрасно да го правиш, ако има за кого. Още веднъж благодаря на всички.
  • Бих добавила паметен стих от Библията, тъй като виждам че знаеш много за любовта :
    "Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
    не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
    не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
    всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. "
    1во посл към Коринтяните 13:4-7
  • Г-н Тодоров,
    Разбира се, че всеки има право на мнение. Аз съм написала моето и мисля, че в него никъде не става въпрос за "сделка", но не става въпрос и за самоунищожение в името на някой, който не те обича. Да живееш цял живот, надявайки се, "че можеш да докоснеш щастието" с някой, когото ти обичаш, но той не те обича, за мене е безсмислено самоунищожение. Аз мисля, че човек се ражда, за да е щастлив, а не за да е жертва на друг.
  • Уважаема Даша!
    Според мен не е важно дали двамата сме се разбрали или не! Просто сме различни хора и е напълно естествено да сме на различни мнения Моето е, че любовта не е сделка и никога няма да бъде. Поне истинската любов Защото или обечаш или не! Средно положение няма!
    Обикваш винаги безкористно и с безусловно отдаване! Напълно съм съгласен с Румен (Кумеца)! Останалото е Сделка. Сделка със себе си, с тялото си, със своето бъдеще! Това е!
    А, освен всичко останало, най-краткото определение за Любовта, което някога съм чул (от устата на един бедуин! бе, че Любовта е надеждата, че може да докоснеш щастието с помощта на другия, на своя любим!
  • Г-н Тодоров,
    С Вас пак не сме се разбрали.
    Не това съм написала.
    Еднопосочна /да дава без да получава т.е. неразумна/ може да бъде само майчината любов, защото е майчин инстинкт.
    Любовта между мъжа и жената е съюз, изграден не само на инстинкта за възпроизводство, за които са необходими двама, а и върху разума /приятелски съюз/. А не можеш да останеш приятел с някой, от който не получаваш нищо или ти е враг. Любовта м/у мъжа и жената е взаимност /точно “ти та мен, аз на теб”/.Обич за обич, уважение за уважение, приятелство за приятелство, вярност за вярност. Няма ли го това, любовта постепенно умира в болката на несподелеността. Освен ако човек не е мазохист, разбира се, и да му е хубаво да е жертва.
    Благодаря на всички и пожелавам истинска любов - и със съпрузи и с любовници. Усмив.!
  • Съгласен съм, нека да...Бъдем...!!!
    Поздрави и сини усмивки!
  • Харесва ми това, което си написала
  • Румен е напълно прав и няма какво да добавя!
    Не! Може би, че истински обичаш тогава, когато не очакваш нищо в замяна, защото Любовта не е стока - "ти на мен, аз на теб"! Просто обичаш!
  • Поздравления Даша!
    Много ми хареса есето ти!
    Пълно и безрезервно отдаване - това е любовта!
  • Поздрави и от мен, Даша!!!
    Великолепно казано!!!
  • толкова добре написано е това есе, че мисля че думата невероятно е слабо казано.Отлично е и много добре обяснено.БРАВО!!!
  • есето си го написала прекрасно, Даша! и всичко това е истина! моите искрени поздравления и уважение!
  • Браво! Поздрави за написаното!
    Любовта е пълно и безусловно отдаване.
Предложения
: ??:??