ОЩЕ ВЕДНЪЖ: КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ЛЮБОВТА
ОЩЕ ВЕДНЪЖ: КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ЛЮБОВТА
Наскоро попаднах на следните мисли. Замислих се и аз и мислите си искам да споделя преди всичко с младите хора, които посещават този сайт.
“Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: ДУШАТА, РАЗУМА, и ТЯЛОТО.
Влечението на ДУШАТА поражда приятелството.
Влечението на УМА поражда уважението.
Влечението на ТЯЛОТО поражда желанието.
Съединяването на трите влечения ражда ЛЮБОВТА.”
Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки като всеки човек често за нея – Любовта. Според мен любовта в най-чистия й вид е майчината любов – безусловно, безкрайно и еднопосочно отдаване. Тя се радва когато получи ответност, но не я изисква.
Любовта между мъжа и жената е по-различна. Чувство, което се стреми към свързване в съюз на две човешки същества, защото в нея съществува влечението на тялото т.е. желанието, нагона, животинския инстинкт за продължението на рода. Това не изключва приятелството и уважението в този съюз. Напротив! Те са човешкото й проявление, те правят това чувство Любов. Следва те да са над желанието, защото на хората, свързани от любов, предстои да отгледат и възпитат желаните плодове на тази любов - децата. Всички родители обичат безумно децата си, но докато са млади не винаги си дават сметка каква огромна отговорност е това - да отгледаш Човек. Отговорност, за която не всички са готови. Отговорност, на която никъде никой не учи – няма учебници, няма преподаватели. Тя се учи в семейството. Първо хората, които се свързват в съюза на любовта, следва да са наясно със себе си и с етиката в любовта, за да могат да я дадат на децата си.
Колко са децата, които мислят “Аз няма да бъда като моите родители” ? Много. А колко мислят “Искам след време да имам семейство като нашето.”? Малко. Хубавото семейство, семейството, в което децата могат да растат щастливи, е семейството, в което има любов, а тя без етика и почтеност не съществува.
Любовта е необятна тема и безброй са човеците, които се свързват, привлечени един от друг. В търсене на отговора на въпроса какви точно са нейните идеални проявления, по-лесно стигнах до отговорите на друг въпрос “Какво не е любов?”.
Не е любов ако не изпитваш желание да даваш на другия.
Не е любов ако той не ти липсва.
Не е любов ако не изпитваш желание да бъдеш с него.
Не е любов ако не чувстваш моногамността като потребност.
Не е любов да предадеш човека, когото обичаш.
Не е любов ако не уважаваш достойнството му.
Не е любов ако не пазиш честта му.
Не е любов ако употребиш човека, когото обичаш.
Не е любов ако изпиташ желание да отмъстиш на любимия.
Не е любов ако му завиждаш.
Не е любов ако дори и за миг пожелаеш смъртта му.
Не е любов ако обърнеш гръб, когато другият има нужда от помощ.
Не е любов да кажеш “АЗ те обичам и затова и ти ТРЯБВА да ме обичаш!”
Не е любов ако не можеш да му дадеш свободата.
Не е любов ако искаш да го задържиш насила.
Не е любов ако не желаеш щастието му.
Не е любов ако не можеш да му кажеш “В името на твоето щастие – свободен си.”.
Останалото е ЕГОИЗЪМ.
Бъдете етични, бъдете приятели, уважавайте себе си и другия. Не забравяйте, че когато е само секс, любовта не е Любов.
© Даша All rights reserved.
