Осъден на живот
Модерен свят.
Курви и ебачи!
Перпендикулярно на небето стоят само хората.
Колко тъжно, че трябва да превъзмогваме исканията си.
Няма кой.
Всеки път сам попълвам липсите си.
В търсене на топлина, пробивайки сивотата, уморено слънце копнее за допира на нежна кожа.
Фалстарт!
Небето, родило толкова много звезди, повръща бездушна луна в самотата на вечерния здрач.
Саркастично, тежко, без капка съчувствие дъждът зачука земята.
Добре че Пастьор не ми е съквартирант, защото щеше да изпадне в потрес, като разбере, че философският капацитет не мърда и на милиметър, независимо от броя на изпитите бутилки. ...