Осъден на живот
Осъден на живот
Модерен свят.
Курви и ебачи!
Перпендикулярно на небето стоят само хората.
Колко тъжно, че трябва да превъзмогваме исканията си.
Няма кой.
Всеки път сам попълвам липсите си.
В търсене на топлина, пробивайки сивотата, уморено слънце копнее за допира на нежна кожа.
Фалстарт!
Небето, родило толкова много звезди, повръща бездушна луна в самотата на вечерния здрач.
Саркастично, тежко, без капка съчувствие дъждът зачука земята.
Добре че Пастьор не ми е съквартирант, защото щеше да изпадне в потрес, като разбере, че философският капацитет не мърда и на милиметър, независимо от броя на изпитите бутилки.
Задкулисно далече оркестърът се опитва да настигне живота и свири накъсано.
Не се опитвай, не можеш да надбягаш мисълта ми!
От телефон 112 не могат да помогнат, тъй като те спасяват обвивки, а не души.
Тясна специализация!
Зачерквам мажоритарно бюлетина с отминали бъдеща...
Ниски и глухи отеквания.
Отгоре Зевс отново замеря с истини...
Не обещавай щастие, складирано в клетката на собствените си разбирания.
Също като стара, избеляла пътна маркировка, житейската линия на дланите ми се е изтъркала от опипването на хиляди стени.
Отливите станаха повече от приливите, водата съблече пясъка от сухите, напукани устни на земята и морето пресъхна...
Фоново, музика – Армстронг: “Какъв прекрасен свят“...
Усмихва ме!
По прашния път вървя сам, перпендикулярно на небето – без да се обръщам. Защото така трябва!
Осъден на живот!
© Филип Филипов All rights reserved.
Убийствена композиция!
