Отчаяние

Трудно е да си безсилен. Какво да правиш, когато няма какво да направиш? Гадно е, да знаеш, че има проблем, но няма решение за него. Да се чудиш, ами ако беше направил така, дали нямаше да е различно?  Да се вайкаш по цял ден в търсене на отговора, когато просто знаеш, че няма да го откриеш.

И после се замисляш, скриваш се в света на фантазията, където ти си добре, без проблеми, без грижи. Никой не те притеснява, никои не те пита „как си”, знаейки, че не си добре. И после осъзнаваш, че колкото и време да прекарваш в този свят, той няма да стане реален, и проблемите няма да отлетят, и хората ще продължат да те питат „как си”, и после просто се натъжаваш. Тъгата те обзема, не те пуска, не ти позволява да се върнеш в света на фантазиите, а дори и да успееш, тя разваля щастливия край и бързо те връща към сивия, тежък живот. А после идва отчаянието.  Моментът, в който фантазията е един мираж. Тогава идват черните мисли. И започваш се депресираш, и просто търсиш начин да се почувстваш добре, поне за малко, и осъзнаваш, че това е невъзможно.

Доста песимистично, а? Дали това е история с щастлив край, или просто един от онези тъжни разкази? Края е неизвестен поне за сега, но мога да кажа, че след целия този мрак, тази тъга, това отчаяние, има светлина, и надежда. Не, не говоря за рай, или за някой измислен свят в който се намираш, когато си по въздействие, на някои вещества. Говоря за щастливите моменти, споделени с приятели, за сбъднатите мечти, за музиката и любовта. Ако си достатъчно силен и се пребориш с „тъмната страна”, животът след това ще ти се стори като песен. Идеята е само да си достатъчно силен и да знаеш, че нямаш друг избор, освен да се бориш със зъби и нокти, докато не видиш светлината.

Естествено, през целия този процес, ти се чувстваш самотен и неразбран. Мога да кажа едно по този въпрос, може да си самотен, но не си сам! Зад теб има хора, които също се чувстват безсилни. Това са хората, които питат „как си”, знаейки отговора, просто защото не могат да направят друго. Има два варианта пред теб. Единият е да им обърнеш гръб и да „не ги притесняваш”, другият е да споделиш и да им позволиш да бъдат част от процеса. Да, те няма да измислят нещо вълшебно, с което да ти помогнат, но поне ще са до теб. Няма случай, в който те да не се притесняват, та това им е работата.

И до какъв извод стигнахме? Има ситуации, в които си безсилен, но това не означава, че нямаш избор. Имаш, и то доста важен! Ти избираш, дали ще се бориш, ти избираш, дали да допуснеш хората до себе си. Ти си човекът, който решава! Ако ти вярваш в себе си и просто имаш надежда, всичко ще свърши добре. Никой не иска лесен и скучен живот. Има пет песни, в които се пее за него, и няма филми и книги, в които да се разказва просто за обикновения живот на хората. Не, те пишат бестселъри за драмата, за преодолените препятствия, за силния дух.

Та, ако не сте ме разбрали, нека обобщим. Животът е гаден. Животът е коварен и ловък и никога няма да те остави  да ти се размине, животът е суров и безскрупулен. Но аз лично не бих избрала живот с розови полета, направени от захарен памук. Не бих искала свят, в който няма за какво да се бориш. Животът ти не е лесен, зле ти е, искаш да си щастлив и ще бъдеш, но ще стане по трудния начин, защото никой не пише песни за лесния живот!