Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От ласка? От одобрението и топлината на родителите ми? Майната им! И тях мразя! Плача и искам да разбия огледалото. Бих се нарязала цялата на парчета, защото хапчета не свършиха работа. Как ли би изглеждал образа ми в натрошеното и окървавено огледало? Бих била аз! Странно, но това ме спира. И все пак искам да живея. Не, не това, имам право да живея и си го искам! Искам си живота и мечтите. И правото на щастие и място в него. Моето място. Аз съм си аз!
Млада съм, не знам какво е любовта, но знам какво е да си влюбен. Знам. Защото видях как ме проряза. Видях стрелата. И докато се чудех какво лети към мен, вече горях... Онова момче. Първото. После следващото, всички специални, единствени и само за м ...